С много възпитание човекът може да стане най-добрият приятел на
кучето. Това правило следват всички дресьори на тези животни. А с малко
възпитание и никаква култура човек може да стане най-големият му враг. И
въпреки това кучето пак ще му прости. Защото, за разлика от хората,
просто ги приема такива, каквито са. Че могат да бъдат дребнави, алчни,
егоисти, неблагодарници, лентяи, побойници, гадняри... Но това са те,
неговите стопани. Те са №1 за кучето. Но то не е №1 за тях. И виждаме
животинки пребити, осакатени, изхвърлени, ранени, гладни, бездомни,
предадени. Защо ли все пак ни обичат най-добрите ни приятели?
Две улични кучета спяха кротко на тревата под скромното, доста кратко и хладно майско слънчице в градинката до Орлов мост. Погледнах ги умилено, докато отивах да купя "мяу консерви" на "русата" си котка Коца-Маца - оригинална сибирска късокосместа (щях да й взема ново предпочитано лакомство - пуешко с розмарин и орехово олио). И тогава изведнъж от главата ми изхвърчаха всички претенции на глезаната. Защото видях дясната предна лапа на едното от кучетата. Буквално откъсната! Виждаха се кости и сухожилия (трябва да има червена точка на снимката към този текст). По нея кацаха мухи. Това беше кучка. Някаква сиво-черно-бяла косматка с груба козина. Видимо от неизвестна порода. Помияр. И беше осакатена. Опитах се да я снимам. Животинчето не искаше да става медийна звезда. Стана и, куцукайки, се премести два-три пъти. Не желаеше да демонстрира недъга си. Запази достойнство. Крепейки се на три крака, отиде на друго място на полянката. Сви под себе си осакатеното си краче и ми обърна гръб. Хайде, махай се, демонстративно ми обяви хърбавата кучка.
Well already everyone be familiar with that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.
ГЕРМАНИЯ си има своята Нощ на дългите ножове, в която Хитлер
се саморазправя с инакомислещите в своите редици -щурмоваците. Избити са
стотици заподозрени в измяна. Средновековна Франция си има своята Вартоломеева
нощ, в която са избити хиляди от "различните" - в случая хугеноти. За
сталинска Русия - да не говорим. Всяка нощ са избивали хиляди от
"другите" - от тези, които, щом не са с нас, значи са против нас.
Може би съвременна България е на прага на своята Нощ на заместник-кметицата, в
която трябва да бъдат избити хиляди кучета, а защо не и дразнещите ни
кучкари, наричащи себе си "природозащитници" ? Въобще
напоследък все по-често се чуват призиви за пренебрегване на законите и силово
решаване на проблемите. Кучетата сякаш са повече от всякога и вина за това имат
" другите", различните. Тези, които делят от оскъдния си залък, за да
нахранят четириног бездомник, без това да им влиза в задълженията или да им
носи полза. Полза! Мдааа! Доживяхме да виреем в общество, в което състраданието
е порок, по-голям от всеки друг, нищо, че носителят на Нобелова награда за мир
Алберт Швайцер беше казал, че "само състраданието, което изпитваме към
другите живи същества, ни прави истински хора". Но личното ми мнение не е
за тях, за " другите", а за неспазването на законите от общинските
служители. Като възпитаник на Националната природоматематическа гимназия вярвам
не на думите, а на цифрите. А те, цифрите, не говорят в полза на общината. По-скоро обратното:
Винаги, когато се случи тежък инцидент, се повдига въпросът трябва ли
да се върнем към метода на масово унищожаване на бездомните кучета или
да продължим по пътя, по който сега сме тръгнали.
Преди големия сняг, в разгара на работната седмица по средата на
кръстовището пред Халите в София цял ден се въргаляше откъсната глава
на куче.
Търсих, търсих в интернет къде в столицата ни има полянки за
свободно разхождане на домашни любимци. Попадах само на глобите за нарушение.
То и да имаше някъде, едва ли някой щеше да ходи точно там, а не в градинката
пред блока му. Гледах, гледах за специални кошчета за изхвърляне на кучешките
изпражнения, но до ден днешен, така и не ги видях. Я, в Докторската градина
имало! Също и в Морската в Бургас! Не ми се ходи чак до там. Дали все още ги
има? Дали ги почистват редовно? Не ми се вярва. Всички обаче знаем каква е
глобата, ако не съберем в пликче и не изхвърлим акито на кучето си.
Причината за бездомните животни в София са жителите на града
До преди време изолаторът за бездомни кучета в Лозенец беше
по-известен сред приятелите на животните като Софийското Гуантанамо.
Ужасяващите жестокости срещу четириногите "без дом" нерядко попадаха и
в чуждестранния печат, предизвиквайки възмущение и апели за
международна намеса.
Login with Facebook
Login with Google













