С много възпитание човекът може да стане най-добрият приятел на
кучето. Това правило следват всички дресьори на тези животни. А с малко
възпитание и никаква култура човек може да стане най-големият му враг. И
въпреки това кучето пак ще му прости. Защото, за разлика от хората,
просто ги приема такива, каквито са. Че могат да бъдат дребнави, алчни,
егоисти, неблагодарници, лентяи, побойници, гадняри... Но това са те,
неговите стопани. Те са №1 за кучето. Но то не е №1 за тях. И виждаме
животинки пребити, осакатени, изхвърлени, ранени, гладни, бездомни,
предадени. Защо ли все пак ни обичат най-добрите ни приятели?
Две улични кучета спяха кротко на тревата под скромното, доста кратко и хладно майско слънчице в градинката до Орлов мост. Погледнах ги умилено, докато отивах да купя "мяу консерви" на "русата" си котка Коца-Маца - оригинална сибирска късокосместа (щях да й взема ново предпочитано лакомство - пуешко с розмарин и орехово олио). И тогава изведнъж от главата ми изхвърчаха всички претенции на глезаната. Защото видях дясната предна лапа на едното от кучетата. Буквално откъсната! Виждаха се кости и сухожилия (трябва да има червена точка на снимката към този текст). По нея кацаха мухи. Това беше кучка. Някаква сиво-черно-бяла косматка с груба козина. Видимо от неизвестна порода. Помияр. И беше осакатена. Опитах се да я снимам. Животинчето не искаше да става медийна звезда. Стана и, куцукайки, се премести два-три пъти. Не желаеше да демонстрира недъга си. Запази достойнство. Крепейки се на три крака, отиде на друго място на полянката. Сви под себе си осакатеното си краче и ми обърна гръб. Хайде, махай се, демонстративно ми обяви хърбавата кучка.
Well already everyone be familiar with that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.