Кучката ми има бебенца - аз съм нарушител

Когато кучката ми прочете новината от вестника, че Столичната община смята да забрани гледането на повече от два домашни любимеца, завъртя нервно опашка, погледна ме тревожно и легна до четирите си малки кученца. Вкъщи те са вече пет. Преди месец тя роди страхотни бебенца. И ако можех да ги гледам, бих си ги запазила до едно. Но сега ние сме нарушители на обществения ред, а аз ще бъда глобена.

Според въпросната паразитна наредба повече от две животни щели да вдигат много шум. И щели да пречат на съседите. Честно казано, не мисля, че моите пет кучета лаят по-силно, отколкото комшията, когато пребива жена си. Не вдигат повече шум от съседите, които слушат чалга до припадък. Какво излиза? През деня аз съм длъжна дa слушам каквото пуснат от съседния блок, защото тогава никой не глобява за силна музика. Съседката пък не знае телефона за домашно насилие.

Според нашите общинари всяко животно, което издава звуци и се движи по-бързо от костенурка, е шумно. Да, кучетата лаят, вият, тичат из апартамента. Но съседът отгоре пък вдига щанги. Когато започне да тренира, всеки път поглеждам към тавана в очакване кога от огромните вече пукнатини ще се изсипе и щангата. Кучетата вдигали много шум, особено в панелките, казали общинарите, вносители на забраната. А аз не чувам ли в същите панелки кагато пияна компания крещи и си мисли, че пее? Това не ми ли пречи? Не е ли по-приятно, когато се прибереш, да те посрещне приятел, който знаеш, че винаги ще те обича, че ти е верен и може би единствен те очаква с радост. Този е по-добрият вариант, отколкото, отваряйки вратата на асансьора, да чуя как от съседния апартамент се леят ориенталски звуци със съпровождащи съответни подсвирквания.

Може би господа общинарите трябва да измислят и някоя наредба кой има право да гледа животни и точно от какъв вид да бъдат те. И ще ви кажа защо. Преди време с моето куче отидохме на дълга разходка и пазар. Както мъкнех торбите и водех домашната любимка с повод, защото съм чувала, че не е позволено да се разхожда без него, видях съседско куче. Само. Както си личеше, не се беше изгубило същия ден. Направих каквото бих искала някой да стори, ако и моето куче се изгуби. Опитах се да го прибера в дома му. С подвикване и подсвиркване, преминавайки оживени улици с трамваи и автобуси, стигнахме благополучно до блока. Радостна, че ще зарадвам две малки деца, като им върна кучето, звъннах на вратата. Посрещнаха ме с отвратителна гримаса. Те го били натирили. Вече не можели да се грижат за него. След два дни разбрах, че са го закарали някъде извън София и там са го захвърлили. Не може да се грижиш за нещо десет години и внезапно да решиш, че нямаш възможност да го гледаш, или пък че ти е омръзнало, или просто искаш да го замениш с по-нов модел. Това не е депутатска кола.

Въпросната наредба не е домислена както трябва. Как да постъпят хората като мен, които в момента гледат и малките бебета освен майка им? От общината съветват, след като се родят, да ги подаряваме, да ги даваме за осиновяване, да ги продаваме. И ако останели, да ги носим в приюта, където да ги умъртвят, ако не се намерят стопани. Или както са направили съседите - да ги изхвърля на улицата, защото щели да ме глобят. Чудя се дали са чували, че е хубаво майката да кърми своите новородени? Да се обезпаразитяват вътрешно и да им се бият ваксини, преди да бъдат раздавани? И че до третата ваксина не трябва да излизат навън? Явно не! Не е зле, преди да се предлага някаква наредба, нещата да се изпипват докрай.

Животни трябва да се гледат от хора, които ще ги обичат. И ако могат да се грижат за повече от две, защо не?