Как софийско улично куче стана световен пътешественик

Здравейте, как сте? Всичко наред ли е?

Отново съм аз, вашата Нушка, последния път ви разказах за прекарването си в България, за това как от безстопанствен пес се превърнах в немско куче и гражданка на Европейския съюз.

Аз съм, вашата Нушка...

Междувремено минаха към четири седмици, да ви кажа ли, времето лети. Какво ли не се случи в това време. Едва успяхме да си побъбрим с колегите в София, да разменим някой лаф.

При това установих, че българските и немските кучета лаят почти еднакво. Нямаме проблеми с езика, вие, хората, вземете пример от нас. На нас, кучетата, ни е по-лесно.

В България стопанинът ми е жив пример за това. Той почти не говори български, но все пак може да си поръча нещо за хапване. Стигнал е до "добър ден" и "довиждане", но за свободен разговор с хората винаги му трябва преводач. Добре че покрай немския се оправя с английски и малко френски.

Тук живяхме в една къща с голяма градина в Драгалевци. Да ви кажа, чудно място. Е, къщите може да не са толкова излъскани като в Бояна, но въздухът е добър и имаш спокойствие да вършиш стойностните неща в живота - разходка, лай, ядене и спане.

Тук съм с господаря си и един приятел в Драгалевци, чудесно беше...

По време на престоя стопанинът ми непрестанно имаше работа, срещаше се с важни люде. Така посетих и редакцията на вестник "Новинар". Посрещнаха ме като държавен гост, веднага дойде фотограф да ме снима. Всички бяха особено мили с мен, което не е чудно, имайки предвид, че съм първият кучешки репортер на вестника.

До кокал не го докарах, но поне имаше достатъчно вода. Берекет версин, както казват някои нови немци, обитатели най-вече на Берлин. Надявам се, че за усилието да пиша и разказвам специално за "Новинар" един ден ще ме зачетат с нещо вкусно. Нали знаете колко много работа е това писането!

Едва се устроих в София и ето, че заминахме за Банско. Там господарят ми се ангажира с хуманитарна помощ за жителите, има много приятели и заедно с това помага и на кучетата в Банско. Колегите там доста са се размножили, защото покрай 200-те кръчми и ресторанти, толкова хотели и къщи, намират много ядене.

Да ви кажа ли, свят ми се зави как се строи в това Банско - хотел до хотел. Но хората се оправят по-добре, има работа, печелят. Дано само внимават с природата, защото толкова много туристи произвеждат и ужасно много боклук, ползват много вода за къпане. Да видим дали природата ще издържи това дълго време...

В Банско си бях звезда отвсякъде, в края на краищата западно куче не им идва всеки ден на крака. Заварихме един огромен камион с всякакви помощи, най-вече за ветеринарната станция на Банско: само плочките бяха около 10 тона. Предназначени са, както споменах, за ветеринарния център, където ще лекуват и ще кастрират уличните кучета. Да не споменавам медицинските пособия, хирургически материали, уреди и прочие. Всичко това стопанинът ми го организира от Германия.

В Банско пристигнаха много помощи...

Смисълът на цялата работа е да се кастрират кучетата и котките в Банско, та да не се размножават повече, както през последните години. Налага се, защото хората там и най-вече туристите се чувстват обезпокоени от колегите по улиците, страх ги е, че пренасяме болести или просто че хапем, макар ние да го правим само в краен случай.

Да ви кажа, и аз изпитвам смесени чувства по въпроса за кастрацията на кучетата. Едва ли и вие обичате да ви го правят. Обаче вие не се размножавате толкова. Напротив, чувала съм, че броят ви намалява, защото младите двойки рядко искат да имат деца. Имало някакво странно лекарство, наречено анти-бейби, ползвано от жените, за да не забременяват. При нас тази работа не върви, къде сте видели куче да обича да гълта хапчета. Да не говорим за вредните странични ефекти.

Затова се налага да се жертваме и да се кастрираме, разбира се, по най-нови медицински начини и с техника, на която да завиждат и добрите клиники.

И на мен ми е малко неприятно, но и аз имам зад себе си подобна операция. Едно денонощие ми беше зле, след това всичко се оправи. Белегът почти не се вижда, козината ми го покрива и се чувствам отлично.

С моя помощ стопанинът ми подписа договор с град Банско: с германски пари започва кастрационна програма за бездомните кучета и (извинете, че изръмжах) котки. След церемонията кметът на Банско господин Александър Краваров много се зарадва да ме поздрави и погали.

Голяма радост за нас с кмета Краваров...

В Банско ще дойдат опитни ветеринари от Университетската клиника в София, които отдавна работят в столицата с пари и помощ на немската "Tierhilfe Sueden e.V." Ще започнат да кастрират, да ваксинират и да лекуват банските кучета. После по европейски стандарт ще бъдат връщани на старите им места.

Толкова за днес. Следващата седмица с господаря ми си тръгваме обратно за Германия. Отсега се радвам, че ще си почина, защото такова пътуване си е голямо напрежение.

Между другото не успях да се видя със софийския кмет Бойко Борисов. Със стопанина ми имахме ужасно много работа и ангажименти... Но следващия път май ще гледаме да го вредим в програмата.

Тогава ще ви разкажа за посещението в България на прочутата немска природозащитничка, актрисата и депутатката Барбара Рютинг, наричана германската Бриджит Бардо. Ще чуете и за бъдещите ни планове, и за възможното ми ходене до Света гора Атонска, и въобще за живота на хора и кучета

Да сте живи и здрави, до скоро,

Ваша Нушка