Няма да ви разказвам за нечовешкото отношение към кучетата или за безхаберието на политиците и общинарите. Няма да засягам и темата защо за бездомните кучета се заговаря само при избори или при проверки от чужди организации.

Става дума за тези кучета, които виждате всеки ден по спирките, които бягат озлобени след автомобилите, лаят минувачите или спят в кашоните до кофите за буклук. Същите тези кучета, на които подхвърляте остатъци от вечерята си, ако сте благосклонни, или пък замеряте с буркани, вбесени от непрестаното им лаене.

Според данни на Софийска община, миналата година броят на бездомните кучетата е бил близо17 000, като от времето на това преброяване са минали два размножителни периода. Факторите за създаване на свръхпопулация (в каквато се намира София в момента) са няколко. Първо това са собствениците на домашни кучета, които не кастрират питомците си, не ограничават “сексуалните им похождения” по време на разходки или пък смятат, че е много полезно за животното да роди, без да имат възможност да осигурят подслон и грижи на потомството. Броят на уличните животни се увеличава и от избягалите или изгубени домашни любимци. И не на последно място е естественото размножаване на животните.

Много опити са правени да се спре този лавинообразен процес при свръхпопулация чрез залавяне и избиване на кучетата и всички са били неуспешни, по простата причина, че на мястото на всяко ефтаназирано куче идват поне още две. Световната здравна организация и много експерти в тази област посочват, че единственият начин за справяне с проблема е кастрацията и връщането на място на здравите и неагресивни кучета. Така се използва естествената нагласа на кучето да пази своята територия, като чрез кастрацията се ограничава размножаването и агресията на обработените животни.

Както се досещате в България нещата не се правят точно така. У нас кучетата се залавят и се затварят в изолатор за 2 седмици. И ако не бъдат осиновени се умъртвяват. Условията, в които животните прекарват последните си дни са меко казано ужасни. В около 50 закрити клетки са наблъскани кучета без оглед на пол, поведение и здравословно състояние. Дезинфекцията става с маркучи, като струята вода и препарати се излива директно върху затворниците. На всяко прибрано куче се полага по 200 гр. суха храна, без оглед на възраст, порода и т.н. Храната се хвърля преди да бъдат почистени клеткте.

Ясно е, че не такива са нормите и изискванията, и именно за това през 2003 г. се сформира студентски проект за мониторинг, наречен обществен медиатор. Tези студенти наблюдават дейността в софийския изолатор и водят записки за заловените кучета, мястото, където са хванати, датата на пристигане и умъртвяване. За съжаление медиаторите имат само функция на наблюдатели, те не могат да спрат действие, което считат за незаконно, а само да докладват на организациите за защита на животните, общината и да отправят препоръки към директора на изолатора.

Затова пък могат да помогнат на хората, които искат да осиновят куче или да намерят изгубения си любимец. С медиаторите можете да се свържете на тел. 0885 145688.

С тази цел е създаден и сайта “Без дом” - www.bezdom.hit.bg . На този адрес можете да видите снимки на някои от кучетата, които се намират в изолатора в момента, да разберете колко време има, за да бъдат спасени, както и да обмените информация с други заинтересувани хора.

Самият изолатор се намира в село Сеславци. Ако не разполагате с автомобил, с маршрутка 34 бихте могли да стигнете до там. Най-удачни са часовете от 9 до 15 ч. от понеделник до четвъртък. Не очаквайте да попаднете на добронамереност или отзивчивост от страна на служителите там. Важно е да носите личната си карта и 24 лв. Това е таксата за осиновяване. Срещу нея вашият нов приятел ще бъде кастриран, обезпаразитен и ваксиниран срещу бяс. Нужно е да се подпише и декларация, че това куче ще бъде гледано от вас. Следващата стъпка е животното да бъде регистрирано и да му се извади паспорт, като това става във вашата община и Ветеринарно медицинска служба София.

И тук идва най-важното - поемането на грижата за това спасено куче, за да не се окаже скоро пак на улицата. Защото няма безотговорни кучета, а само безотговорни стопани.