Българско улично куче става световен пътешественик
Добър ден, казвам се Нушка, скоро ще навърша три години, имам светлокафяво-черна козина, лапите и върхът на великолепната ми опашка са бели.
Познахте! Аз съм една жизнерадостна и умна кучка, за която благородното родословие не е приоритет!
Здрасти, аз съм Нушка! Как сте, що сте?
Живея в Германия, по-точно в Бон. Преди там беше старата столица на Западна Германия, демек, на капиталистическата половина. Доста излъскан район, да ви призная, веднага ми хареса. Така си е, една светска дама се оправя навсякъде...
За породата ли се интересувате? Хайде, сега! Една дама питат ли се такива неща?
От мен да мине. Породата ми е най-доброто, което дават софийските улици. Правилно сте чули, от София съм. Българче. (Аз съм българче, обичам по улица "Жулио Кюри" да тичам... Шега!) Родена съм в един заден двор на квартал "Изгрев". Сега си обяснявам как сколасах да стигна чак до Европа - нали "Изгрева" е кварталът с най-много дипломатически представителства!
Израснах в територията между кубинското и японското посолство. Сега вече сте наясно откъде съм - аз съм просто една от вас.
Улицата, където сега строят спирката на метрото, по мое време още не беше разкопана. Там минаваше границата на нашия район.
Колегите от другата страна на улицата, тоест откъм руското и немското посолство вдигаха страшен шум, колчем някой от нас, братята ми или самата аз, понечвахме да навлезем в техния периметър. Още тогава се докоснах до духа на интернационализма.
Трябва да ви кажа, че в началото нещата не се развиха особено добре. Още не бях пораснала като хората, когато ме блъсна кола - точно на ъгъла на "Интерпред".
Паднах веднага, спомням си само, че се събудих при ветеринаря. Смърдеше ужасно на дезинфектант, преливаха ми нещо. По-късно научих, че първият лекар, при когото са ме завели, е настоявал да ме приспят.
Оказва се, че един приятел на сегашния ми чорбаджия ме е качил в колата си и ме е закарал до лекаря, иначе да съм си отишла. Закъде си без късмет в живота! Спасителят ми Кристиян е по принцип готин и мил, грижи се сам за двайсет кучета и още толкова котки, дава им подслон и храна от собствения джоб.
Повечко такива хора трябва да има в България, макар че повечето са щастливи, ако нямат вземане-даване с нас, уличните кучета. А не знаят какви свестни другарчета сме и от колко веселба се лишават, когато ни няма.
При Кристиян се запознах със сегашния си стопанин - един немец на име Франц Зайдел. Оказа се готин и кучкар. И си рекох: я го гепи този! Малко намигане и развей опашка, малко глезотийки. Мина безпроблемно. Ние, софийските девойки, ги разбираме тия работи... Влюби се от пръв поглед.
Ето го моя избраник... Любов от пръв поглед
А и той не е от онези, дето не си спазват обещанията. Напротив, взе ме в Германия, макар да беше много сложно, но той уреди всичко.
Така в края на юни миналата година заминахме с неговата кола за Германия. Доста път изминахме - над 2000 километра през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия. Да си кажа, но между нас да остане: беше си ме малко страх. Толкова много чужди кучета и толкова непознати миризми!
Като пристигнахме у дома, веднага се почувствах добре в семейството на Франк и в къщата с голямата градина. Всичко това трябваше да деля със старата пинчерка Шива.
А храната, м-м-м-м, храната беше наистина вълшебна. Ама, пусти късмет, таман му провърви на човек, и го карат да си "пази линията", защото бил наддал 5 кила, но аз в София си бях само кожа и кости.
Ето че от половин година съм си редовна гражданка на Европейския съюз, с паспорт и всичко както си трябва. Няма да се смеете - на нашийника нося дори и данъчна марка. В Германия дори кучетата плащат данъци! Така де, господарите им. Моята марка е под номер 46555, което всъщност не бива и да издавам, защото попада под данъчната тайна, а с тия неща немците не си правят шеги.
Тия тук имат въобще смешни разпоредби. Ако случайно свърша нещо "голямо" на тротоара, господарят ми го взема с гумена ръкавица и го хвърля в контейнера за боклук. Налудничава работа!
Като стана дума за луди, да не ме вземете за такава! Искам да ви кажа, че в Германия много кучета си имат служба: посещават училища, обучават ги за спасители или придружители. Например придружители на слепи или кучета, които посещават болни или възрастни. Най-нови научни изследвания от САЩ показват, че чувствителните ни кучи носове могат да надушват дори тумори в човешкия организъм. Толкова засега, да се върнем към ежедневието.
Улиците в Германия са доста скучни, няма боклуци, в които да поровиш, няма пликчета и разни такива неща. Е, поне няма счупени стъкларии, на които да си нарежеш лапите.
Наред с яденето и спането най-обичам да се разхождам два пъти на ден със стопанина си поне 1 час край реката. Там има прекрасни широки поляни и преди всичко приятели, с които играем страшно. Има и диви зайци, и мишки - чудна работа!
Игра с немски приятели. Всички са с нашийници и данъчни марки на тях, ако забелязвате...
Да си призная, още не съм хванала нито една, ама как да е другояче. Тук, в Германия, съм вечно сита, а това ме прави ленива. Макар че тук има една приказка - "търпението се възнаграждава".
Виждате ли колко положителни страни има в гледането на куче. Откакто ме има, господарят ми просто разцъфна. Преди това имаше високо кръвно, задъхваше се непрестанно по стълбите - всичко изчезна, откакто ме има. Лекарят твърди, че е от движението и му казва - "Кучето е Вашето лекарство."
Май бая се раздърдорих. А за последното ми посещение в България, моята стара родина, преживяванията от пътуването и първите впечатления от София и защо искам да се срещна с новия столичен кмет Бойко Борисов, ще ви разкажа по-нататък.
Всичко хубаво, до скоро! Ваша Нушка