СОС отказва да приеме международен проект за решаване на проблема с уличните кучета

Въпреки милионите левове, които общината дава всяка година за справяне с кучешкия проблем, помиярите съжителстват със софиянци необезпокоявани.

За пореден път СОС отказа да спести парите на столичани, като приеме предлаганата финансова помощ от международна организация за трайното решаване на проблема с уличните кучета.

На 20.01.2006 г. кметът Борисов сключва споразумение със сдружение "Германско-българска помощ за животните" за съвместна дейност относно овладяване на кучешката популация в София.

Международното дружество е инвестирало в България над 700 000 евро. Ангажиментите за София включват: осъществяване на регламентираните от българските закони дейности в общинския изолатор - "Лозенец", както и извършване на ремонт и разширение на обекта, който Столична община да предостави за ползване от дружеството. Всички дейности, както и издръжката на изолатора ще се финансират от "Германско-българска помощ за животните", а не от общината с парите на данъкоплатците, както погрешно твърдят някои заинтересувани лица.

Тази възможност за финансиране на общинските дейности би могла да се разшири, като се предложи на Дружеството да поеме и новия изолатор в Сеславци, който е два пъти по-голям от този в "Лозенец", което на практика означава, че съответно ще прави по-големи разходи от сега съществуващия с годишна издръжка между 400 000 и 500 000 лева народна пара.

През годините на модела "Софиянски" Столична община предоставя на общинското предприятие "Зоомилосърдие", а по-късно преименувано в "Екоравновесие" милиони левове, които са похарчени, но резултатите от усвоените средства на данъкоплатците не са довели до решаването на проблема с уличните кучета.

Омагьосаният кръг е в пълен ход: има кучета - има пари за тяхното залавяне. И колкото повече проблеми с кучета, толкова повече коментари в медиите, толкова повече гражданско недоволство, жалби, а всичко това е удобен повод за общинарите да настояват за нови и повече пари - общински, разбира се, или по-точно - на данъкоплатците.

Това разяснение обяснява упорството, с което не се изпуска кокалът: двата изолатора ще струват на софиянци над 1 млн. лв. годишно, а ако се намесят немците със своето финансиране, половината от тлъстата сума се стопява - отпада нуждата от бюджетни субсидии и може би нечии финансови интереси ще бъдат накърнени.

Една ретроспектива на дейността на предприятието, така щедро субсидирано от общинарите, потвърждава написаното до тук:

7.11.2000 г. Директорът на ОП "Екоравновесие" - пенсионираният полковник Попов, обявява гордо, че повереното му предприятие работи с парите на данъкоплатците, които за 2000 г. са 466 000 лв. (в. "Куриер 5").

23.12.2002 г. На страниците на столичната притурка "Софиянец" "спечелилият конкурса" за директор на ОП "Екоравновесие" пенсиониран генерал Димитров гарантира, че до една година може да реши проблема с кучетата, но с още 50 000 лв. отгоре към отпуснатия му от общинарите бюджет, който се движи между 400 000 и 500 000 за една година.

2.02.2004 г. Същият вестник публикува законите на поредния директор на ОП "Екоравновесие" - бившия кмет на столичния район "Овча купел" Кирчев, да "изчисти града от помиярите за година", но при условие да ги няма кучезащитниците, които пречат на инженера да работи. Разбира се, инженерът не е връщал досега неизразходвани общински пари, след като някой му пречи да си върши работата.

Работи, не работи, ОП "Екоравновесие" си усвоява парите. Това може би е обяснението на факта, че такава полезна сделка, каквото е сключеното споразумение на столичния кмет с германско-българското дружество, се отхвърля от избраниците в общината. Защото те предпочитат да се харчат нашите пари за безполезната дейност на компрометираното общинско предприятие. А чужденците да решават проблема с кучетата някъде другаде. Софийските улични кучета общинарите не си ги дават.