Те са бездушни, озверели скотове в човешки кожи. Бродят сред нас незабелязано, носейки черните си сърца в студената мъртва гръд. Някои от тях може би дори са в дома ни, умело прикрити зад човешката си маскировка. На тези същества им пречи всичко, което диша и мърда, но тъй като биха влезли в затвора, ако приложат садистичните си наклонности към човешко същество, насочват убийствените си ярост и жестокост срещу окаяните четириноги, които кръстосват градските улици.

Well yet everyone see that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Свикнали сме да обвиняваме немотията и духовното разложение за безумното коравосърдечие, което напоследък сякаш е завладяло страната ни. Всеки ден слушаме за поредното хладнокръвно убийство или издевателство. Целокупно бяхме втрещени и от редицата случаи на безумна жестокост към животни . Може би сме забравили за горката Мима, която остана жива, но премина през деветте кръга на ада и вече е инвалид, тъй като „грижовният” й стопанин брутално отряза четирите й лапички.

А помните ли свинските забавления на някакви безмозъчни получовеци, наричащи себе си студенти? Уморени след залягането над всичко друго, но не и над лекциите и учебниците, бъдещата гордост на мама и тате бяха заснели героичната си гонитба с едно нещастно и уплашено прасе в чалга дупката, която наричат дискотека. След усиленото гонене грухтящите създания, числящи се само по документи към човешкия род, бяха заклали и изпекли горкото животинче пред същия бардак, в който се забавляват след „усиленото” учене. Наказани за тези срамни и садистични постъпки, разбира се, нямаше. У нас почти никой не се вълнува от правата на животните и не се трогва от техните злочестини. Да, същите, които ние безобразно им причиняваме. Не са виновни уличните кучета , че ги има. Те са там и ни гледат стреснато и тъжно от тротоара заради собствената ни безотговорност. Въпреки че в медиите непрестанно се предупреждаваше, че по детски площадки и пред блока се подхвърлят закуски и салами с бонус от пирони или отрова, това сякаш не ни засягаше.

Някои хора си продраха гърлата да предупреждават, че освен бездомните четириноги подобни „лакомства” могат да убият някой човек или дете, но безумието на демоните в човешки кожи продължаваше. Е, в крайна сметка жестокостта им бе възнаградена. В сряда в град Гоце Делчев куче почина в мъки, а стопанката му е в кома, след като опитаха от захвърлена на паважа баничка, обилно напоена със земеделска отрова.

Не мога да знам какво е накарало възрастната стопанка на нещастното животно да опита от смъртоносната закуска. Между другото тя е художничка и е омъжена за англичанин. Но това ви го казвам само ей така, за да е ясно, че тя не е някоя изпаднала клошарка.

Колкото и да ми е тъжно, знам, че тази трагедия няма да е последната. Следващия път обаче може да пострада някое дете. Вашето дете! Тогава ли на някого ще започне да му пука? Кога най-сетне институциите ще се размърдат и ще се заемат с истинското решаване на проблема с бездомните животни . Вече за никого не е тайна, че ситуацията е изгодна както за общините, така и за природозащитните организации, които работят с тях.

Помиярите са източник на пари. От години джобът на данъкоплатците се източва по разни недействащи програми за намаляване на кучешката популация, но както е видно, кучетата са на улицата, а не в приюти.

Животните не са виновни за това, че ги има. Те никога не нападат без причина. Оправданието да подхвърляш отрова, защото искаш да спасиш някое дете от ухапване, издиша. Та нали твоята отровна почерпка може да е последното нещо, което същото това хлапе слага в устата си. Крайно време е и у нас да заработи истинска зоополиция, която да пази животните от хорската жестокост.

Ние самите трябва да сме по-бдителни и когато видим, че някой от съседите ни подхвърля храна по улиците, да го попитаме какво прави или веднага да отнесем някоя от хапките за лабораторен анализ. За това, разбира се, се иска гражданско самосъзнание, което, уви, ние все още нямаме. Забили сме нос в собствените си проблеми, а чуждите не ни интересуват.

Не ни пука за околните ни себеподобни, камо ли пък за нещастните бездомни котки и кучета в квартала. Искаме ли обаче следващото име в черната хроника да е това на нашето дете?