Албена Павлова може и да из­глежда много тиха и кротка жена като съпруга на Любо Нейков в „Столичани в повече", но и тя подвиква на любимите си съще­ства. Прави го най-често в парка -крещи: „Рая, ела."

Не, това не е името на дъщеря й, която също участва в сериала, а на кучето й. Когато се разхож­дат стопанка и любимец, Албена вика по Рая, докато тя безгрижно развява рунтавата си опашка из храстите. „За мен това е капиту­лация пред опитите за добро въз­питание, за нея е най-вълнуваща­та игра", усмихва се актрисата.

Well yet everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In specific on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Тя и Рая се срещат преди около две години при шосето между кварталите Острец и Ново село в Априлци. „Сдобих се с нея на­пълно безплатно - отидох на сел­ската чешма, където изборът беше между пет едномесечни кутрета, мотаещи се около гумите на колите. Сега е на почти две годи­ни - ориентировъчно, защото на чешмата не бяха оставили нейно­то педигри (родословие б.ред.)", разказва Албена.

За Рая се грижат основно тя и дъщеря й Мина. Организацията им е желязна - сутрин майката я взема за разходка, вечер е ред на детето. И колкото и да са уморе­ни - освен че се снима в „Столича­ни в повече", Албена работи и като отговорник по дублажа в Би Ти Ви, а Мина всеки ден ходи и на училище- нито една от тях не от­стъпва от задълженията си. „За мен е повече от домашен люби­мец, защото от личен опит съм разбрала, че кучетата са учите­ли. И може би единствените, кои­то те учат само чрез любов - не те наказват, не те заплашват, не те изоставят, не те съдят."

Рая е толкова своенравна, че щом е команда, няма да я изпъл­ни, ако ще да й казваш да се хра­ни. Изпълнява отделни задачи колкото другите хора с кучета в парка да не се смеят на Албена.

Вкъщи животното най обича да се прави на пазач. Но само при условие че има някой от семей­ството до него, който да го защити от този, по когото лае.

Когато има сняг, Рая винаги е по преспите и няма куче в Борисовата градина, което да не е раз­тичала без значение от възраст­та и килограмите му.

Семейството често води Рая и извън София. „Гледаме да пъту­ваме винаги на места, където мо­жем да бъдем заедно с кученцата си. В България изборът не е мно­го голям, защото тука все още сме взрени в пъпа си и смятаме, че животът на планетата сме ние, другото е... животно. Самата Рая не обича да пътува. Може за Мина да няма хапче против по­връщане, но за Райка винаги ще се намери", казва Албена.

Актрисата от малка обича жи­вотните . Но като дете никога не е имала домашен любимец, защо­то майка й била привърженичка повече на чистотата, отколкото на животно у дома. Албена се решава да си вземе куче покрай племенницата си Кристина. „В предишния си живот тя е била куче, в краен случай - кон, а в сегашния са я понижили в чо­век", смее се екранната Гълъбина Чеканова. И допълва: „Много съм й благодарна, че ме направи по-добра и ми помогна да изпи­там тази чиста любов и отдаденост."

Рая е третото куче, за което се грижи Албена. Първи е лабрадорът Марло, който купуват от ма­газин. Той е толкова разбран, че дори лае по команда. Покрай разходките с него Албена трупа нови и нови приятелства, които поддържа и до днес.

После семейството се грижи за Индира, която осиновява от при­ют в Перник. Тя също е лабрадорка, но с много тъжна история. „Индирка е била при човек от Благоевград, който умира. Него­вият син изхвърля кученцето на улицата, като през целия му жи­вот не спира да го малтретира. По Индира е стреляно с въздушна пушка, била е удряна в корема с ло­пата, за да пометне, бродила е с рана на главата, пълна с ларви на мухи. Много хора са се опи­твали да я отведат, но тя винаги се е връщала в къщата на ужасите си, за да чака любимия стопанин, и всеки път е била прогонвана с жестоко насилие. Накрая тези, които са искали да я спасят, са се принудили да я откарат чак в приюта в Пер­ник, за да няма как да намери отново пътя", разказва Албе­на.

Когато я вземат, Индира вече е със сериозни увреждания на кръстните връзки, сляпа с едно­то око и травми на вътрешните органи. „Щастието ми с Индир­ка не продължи дълго, защото тя загина от човешка мерзост - отровена в градския парк в Русе заедно с още няколко кученца", възмущава се Албена.

Тя е приела като лична кауза грижата за животните. Още си спомня как намерила котета, които бил изхвърлени с пъпна­та връв. Албена е продавала и джобни календари на организа­ция, която се грижи за бездом­ните животни, намирала е и приемни домове на осиновени в чужбина кучета, които чакали отпътуването си.

Сложете чип и ваксинирайте

От практична гледна точка Албена Павлова дава няколко съвета за от­глеждането на куче вкъщи:

• Вземете ли си куче, си вземате отговорност, която не може извед­нъж да ви отегчи и да приключите с анонимно изоставяне в парка или на шосето.

• Не купувайте, а осиновявайте; кастрирайте, а не развъждайте. Или ако го правите, нека да е според из­искванията на клуба, в който члену­вате - развъждането е сериозна дей­ност, а не просто начин да осигуриш на любимеца си сексуален опит, как­то смята масово българинът.

• Почиствайте след любимците си; чипирайте и ваксинирайте.

• И много важно - слушайте ку­ченцата си, те няма да ви излъжат. Приемете подаръците, които щедро ще ви правят през целия си живот -умението да се радваш на гледки, звуци, животинки, което неминуемо ще доведе до умението да се рад­ваш и на хората около себе си.