- Д-р Нейков, каква е равносметката на
"Екоравновесие" за миналата година. Колко кучета
са прибрани и каква е картината в София?
- Имаме вече обобщени данни. За 2012 година в "Екоравновесие" сме заловили 4987 кучета . От тях 4381 са кастрирани. В основната ни база в приюта в село Сеславци, който може би е най-големият кастрационен център в България, а защо не и на Балканите, са кастрирани 3429. Част от заловените кучета са предоставени на приюта в Горни Богров, който се стопанисва от фондация "Анимал рескю". При тях са кастрирани 633 кучета , заловени от нас. В немския кастрационен център са доставени 84 кучета , в център "Илинден" са обработени 61 кучета . Фондация "Четири лапи " се включи в една кампания на столична община и септември и октомври месец работиха на територията на община Панчарево. Те си имат екип за залавяне и мобилна клиника за кастрация и в този район са кастрирани 174 кучета. Половината от кастрираните кучета са женски, с което е предотвратено появата на популация от около 10 000 кутрета.
Well afore everyone have that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In specific on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.
- С колко екипа разполагате?- Имаме осем екипа. През миналата година през април екипите станаха 6, а след юли станаха осем. С това разполагаме.
- Центърът в Горни Богров с какъв капацитет разполага и колко кучета има в момента там?
- Капацитетът на приюта е 840 кучета , а в момента там има 450 животни. Това са основно кучета, които сме заловили през последните два месеца. Става въпрос за глутници, за които имахме информация, и там трябваше да се действа бързо. Имаше реална опасност тези кучета да предизвикат тежък инцидент. Това са превантивни мерки от наша страна. Залавяйки главатаря и разбивайки глутницата, нещата се успокояват. Опитваме се да изпреварваме нещата, доколкото можем, а не да действаме, след като е станало нещо. След юни към в сайта на "Екоравновесие" могат да се подават сигнали и онлайн. Това ни позволи на база получените от граждани сигнали да определим рискови точки. Става въпрос, че хората вече по-лесно могат да подадат сигнал и да опишат какви са кучетата - агресивни ли са, големи ли са, колко са. Така в рамките на няколко месеца добихме още по-точна представа за районите, в които се сформират глутници.
- А как стои въпросът с осиновяването на кучета. Има ли интерес?
- Тази година започна повече от добре и искрено се надявам тенденцията да се запази. Забелязваме голям интерес към осиновяването на кучета. От началото на 2013-а са осиновени 53 животни , а още не е краят на месеца. През 2012-а общо нови стопани са си намерили 432 кучета . Това е и част от идеята на Столична Община - да се насърчи и да се популяризира осиновяването на кучета от приюти, а не да ги ловим и отглеждаме в тях. През тази година имаме планирани и залагаме на нови програми за популяризирането на осиновяване на кучета от гражданите. През 2012-а най-много кучета са осиновени през август - 53. Сега, през януари, са толкова, а още не е свършил месецът.
- Това означава ли, че хората вече имат някакво усещане как трябва да се случват нещата?
- Определено. Повечето хора осъзнават много добре, че кучетата не трябва да бъдат по улиците. Знаете, че нещата са силно поляризирани - едни хора се грижат за уличните кучета, а други ги е страх от същите кучета .
- Колко са и кои са проблемните райони в София?
- Имаме изготвен график от Столична Община и правим периодични проверки в проблемните квартали и на местата, където имаме информация за сформирани глутници. Става въпрос основно за крайните квартали, до които има ромски махали. При тях има доста кучета . Последните два месеца изтеглихме доста животни , но постъпват сигнали, че там се заселват нови. Ако говорим за райони, ето примери - Овча Купел. Изтеглихме много, но идват гладни животни от Факултета и се заселват. В Слатина също изтеглихме много кучета, но пак идват сигнали. Да, няма глутници, но има животни на улицата. Слатина и Подуяне са близо до Малашевци и идват животни . Люлин е близо до Филиповци. Просто миграцията, която се забелязва, е такава. Друг проблемен район е Южната дъга на околовръстното - Студентски град, Младост, Манастирски ливади. Там се изхвърлят голям брой кучета .
- Раждането или изхвърлянето е по-голям проблем?
- Нещата са свързани. Ако няма раждане, няма и да се изхвърлят.
- Говорим за вилните зони...
- Вилните зони са една част от проблема. В София се носят животни и от съседните общини. Но това е начин на хората да се отърват от кучетата. В основата си остава раждането. Говорим за дворни кучета по вили край София, които ту са в двора, ту извън него. Ако успеем да контролираме, ако и собствениците се погрижат, да намалим тяхното размножаване, в голяма степен ще намалим тяхното прехвърляне в столицата. На подобен тип стопани им е по-лесно да изхвърлят или пренесат едно или две котила, отколкото да дадат 100 лева за кастриране. Говорим за култура на отглеждане. Ако мога да степенувам нещата, първо регистрация, после кастрация. Ако животните в дворовете масово се кастрират, в много голяма степен ще се реши проблемът с изхвърлянето на кучета .
- През миналата година имаше сериозен проблем с уличните кучета в Малинова долина, където безпризорни животни наха-паха до смърт професор Ботьо Тачков. Сага как стоят нещата?
- Голямата глутница я разбихме. От това място прибрахме 28 кучета. На две седмици екип обикаля и следи нещата, защото целта ни е да не допуснем сформирането на нова глутница. Получим ли сигнал за оформянето на глутница, действаме незабавно. Проблемът там отново идва от ромски гета, които ту се събарят, ту отново изникват. Там проблемен е бетоновият възел, където търсят приют животните. Преди седмица от това място прибрахме нови 5 кучета. Тези животни не ги връщаме на принципа кастрирай и върни, а ги прибираме в приюта в Горни Богров.
- Колко животни са евтани-зирани през миналата година?
- Имаме минимален брой евтанизирани животни, ако правим сравнение с други европейски столици. Говорим за до 8-9 кучета на месец. За някого това може да му се види много, но нека си дадем сметка колко кучета виждаме убити на пътя. Животните, които подлагаме на евтаназия, са най-вече от тази група - блъснати на пътя и тежко контузени или тежко, неизлечимо болни. При всички по-леки случаи полагаме грижи за животните в изградените приюти.
- Какви цели ще преследвате през тази година?
- Основната ни цел е кастрацията на повече животни, защото така ще намалим размножаването. Това е в основата на проблема. Старите кучета по улиците отпадат и по естествен път, но след като спрем новата популация, намаляваме проблема като цяло. Вторият акцент е продължаването на кампаниите във вилните зони и крайградските райони. През миналата година в Нови Искър и Кремиковци направихме такива акции и те се оказаха доста успешни. Става въпрос за кастрация на дворни кучета. Взимаме го от стопанина доброволно, кастрираме го и го връщаме. Процедурата е безплатна. Чипираме го. Имено тези кучета са много рискови. Ако така спрем захранването на нова популация, това ще даде резултат. Кампанията сега ще стартира през март. Предварително ще обявим къде и какво ще правим, така че хората да са готови. Месец по месец ще изготвим график по райони. Надяваме се на активност и от страна на хората, за да бъдем максимално ефективни. Когато нещата са планирани, може да се изготвят списъци и така и за нас ще е по-лесно, след като знаем от къде колко кучета можем да вземем. Друг проблем, върху който усилено работим, е повишаване контрола върху кучетата в т.н. складови райони на София. Преди седмица с инспектор от Столична Община и представител на общинска полиция направихме обследване на района на бившата фабрика "Малчика". Имахме сигнал за агресивни кучета , заловихме такива и дадохме предписания какво да се прави. Промишлените и складовите райони също се оказват част от веригата за популацията на уличните кучета и в това направление ще хвърлим доста усилия.