Проблемът с бездомните кучета в София и страната привлича вниманието на все повече чужденци. След двата трагични инцидента в София и обсъжданото в Народно събрание предложение за промяна на законовата уредба, която да разреши масовото унищожаване на скитащите кучета, в посолствата на някои страни на Европейския съюз в София започнаха да се получават десетки протестни писма. Особено активни в това отношение са немците, които традиционно са изключчително чувствителни към темата още от първите години на прехода в България. Активността на гражданите на Германия обаче не се изразява само в писане на протестни писма – най-големите организации за защита на животните, които от години работят активно за устойчиво решаване на проблема в България, се издържат основно от дарения от Федералната република.

Well along everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Представители на няколко организации за защита на животните с немско участие направиха кратки презентации относно различни аспекти, касаещи проблема с бездомните кучета и немския ангажимент при решаването му. Според изнесените данни, за последните десет години немски граждани са дарили над 7 милиона лева за кастрационни програми, издръжка на приюти и осиновяване на бездомни животни. С тези средства се издържат приюти на неправителствени организации в няколко големи български града – София, Шумен, Добрич, Русе, Бургас. По кастрационни програми са обработени над 40 000 кучета и котки, като 3 200 от тях са осиновени в Германия. Ако обаче бъдат приети промени в законодателството, разрешаващи масовото умъртвяване като решение на проблема, то има опасност немските дарители да предпочетат да насочат средствата си към дейност в държави, в които законодателството залага на хуманно и ефективно решаване на проблема.

Според доц. д-р д-р Волфганг Люпке от дружеството „Германо-българска помощ за животните“ причината за проблема се коренят в ниската култура на собствениците на домашни кучета и котки и безотговорното им отношение към домашните любимци. В по-голямата си част собствениците не възприемат кастрацията на домашното куче или котка като лична отговорност пред обществото и това води до появата на нови поколения изоставени животни по улиците. 

Д-р Мила Бобадова, общественик и представител на Българския ветеринарен съюз, изясни причините, поради които програмите за кастрация, ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на бездомните животни са единственото решение на проблема, наблягайки на факта, че освен ефективни, те са и полезни от гледна точка на борба с болести, пренасяни от животни на хора, като бруцелоза и бяс. Беше даден пример с Индия, където в градове, в които се прилагат кастрационни програми, случаите на бяс при хора са намалели над 100 пъти в рамките на едно десетилетие. 

Явор Гечев от „Четири лапи“ сподели наблюденията и опита на международната организация от прилагането на мерките за намаляване на популацията от бездомни кучета, заложени в Закона за защита на животните. Според експертите на „Четири лапи“ , причината за липса на резултат от заложените в Закона за защита мерки, включващи масова кастрация на бездомните кучета и контрол върху собствениците на домашни любимци, се крие не в неефективността на тези мерки, а в липсата на приложение от страна на местните власти и на занижения контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните. Бяха изнесени данни за общини, които решават проблема или като унищожават скитащите кучета, ли като ги залавят и транспортират в съседни населени места, като в повечето случаи това не се санкционира от контролните органи. След приемането на Закона за защита на животните, „Четири лапи“ помага на онези общини, които имат желанието да прилагат разпоредбите на закона, но нямат нужните средсква и ресурси за това. За периода от 2008 до 2011 г. със своя екип и мобилна ветеринарна амбулатория „Четири лапи“ са обработили над 7200 животни в над 30 общини в страната. 

В последвалата дискусия се включиха присъстващите народни представители, представители на Българската агенция по безопасност на храните, на Българския ветеринарен съюз и на неправителствените организации. Отново бе повдигната темата за нефункциониращата база данни за кучетата, която е основното средство за контрол върху собствениците.