ImageНа свое редовно заседание в четвъртък, 15.03.2007 г. Народното събрание прие на първо четене проектите за Закон за защита на животните, внесени от г-жа Ваня Цветкова (НДСВ) и група народни представители и от г-жа Евдокия Манева (ДСБ) и група народни представители. И двата проекта бяха приети с внушително мнозинство. В следващите седмици работна група експерти към Комисията по земеделието и горите към НС ще изготви общ проект за закон, който ще бъде внесен в пленарна зала за гласуване на второ четене.

Предлагаме ви и стенограма от заседанието на парламента (Абревиатури: ДСБ - Демократи за силна България, КА - Коалиция "Атака", КБ - Коалиция за България, НДСВ - Национално движение Симеон ІІ, ОДС - Обединени демократични сили):

Well already everyone know of that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ.
Вносители са Ваня Цветкова  и група народни представители, и Евдокия Манева и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Тасим, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно два законопроекта за защита на животните № 654-01-121, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители на 18.08.2006 г., и № 754-01-28, внесен от Евдокия Манева и група народни представители на 14.02.2007 г.
Комисията по земеделието и горите проведе три заседания, съответно на 7, 21 и 28 февруари 2007 г., на които обсъди двата законопроекта за защита на животните, внесени съответно от Ваня Цветкова и група народни представители, и Евдокия Манева и група народни представители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба доц. Жеко Байчев, представители на неправителствени организации за защита на животните и експерти.
С двата законопроекта основно се предлага да бъдат създадени правила за:
- опазване живота, здравето и доброто състояние на животните;
- добра практика при отглеждането на животните;
- правата и задълженията на държавните и общинските органи, на обществените организации и на физическите и юридическите лица, относно защитата на животните;
- ограничаване на популацията на безстопанствените кучета;
- контрол по изпълнението.
По законопроекта, внесен от народния представител Ваня Цветкова, са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на транспорта. Две от изброените министерства, а именно Министерството на земеделието и горите и Министерството на финансите не съгласуват законопроекта, а останалите ведомства предлагат редакционни бележки.
Народните представители взели участие в дискусията се обединиха около идеята, че Законопроект за защита на животните е необходим. Това становище е и в съответствие с § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно който се създава задължение да бъде внесен такъв законопроект за разглеждане от Народното събрание.
В хода на дискусията народните представители приеха, че и двата законопроекта следва да бъдат подкрепени, а направените бележки с редакционен характер следва да намерят отражение при разглеждането на законопроекта за второ гласуване.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване:
1. Законопроект за защита на животните № 654-01-121, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители на 18.08.2006 г.;
2. Законопроект за защита на животните № 754-01-28, внесен от Евдокия Манева и група народни представители на 14.02.2007 г.
По двата законопроекта гласуването протече, както следва: 19 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Вносителите на двата законопроекта, желаят ли да ги представят?
Госпожо Цветкова, желаете ли да представите законопроекта си?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите за внасянето на този законопроект от мен и още 33 народни представители са следните. Първо, че този законопроект е заложен като изискване в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който беше приет от това Народно събрание. Освен това, на 1 февруари 2005 г. България е ратифицирала Европейската конвенция за защита на животните – компаньони, което означава, че след тази дата нашето законодателство трябва да бъде съобразено с тази конвенция.
През 2006 г. Европейският парламент прие План за действие относно защита на животните, в който набелязва правилата и действия, които страните – членки на Европейския съюз, трябва да предприемат. Този план изисква всяка страна членка да има адекватен с европейското законодателство Закон за защита на животните. Основен акцент е въпросът за хуманното отношение към животните.
Законопроектът, на който съм съвносител с още 33 колеги от различни парламентарни групи, е внесен през м. август 2006 г., но той доста се забави във времето. Като всеки законопроект той може да бъде критикуван – далече съм от мисълта, че няма пропуски, а дали философията му се харесва на някой, или не, е отделен въпрос. Но ние трябва да приемем такъв законопроект. Всички страни – членки на Европейския съюз, имат такива закони, а ние вече сме страна – членка на Европейския съюз. Разбира се, всяка страна има различни проблеми и своя специфика на условията. България също има своите проблем и те не са малки. Ние трябва да изминем своя път до достигането на трайни резултати, ползвайки най-добрите практики в цивилизованите страни на Европейския съюз.
Приемането от българския парламент на Закон за защита на животните е тест за цивилизованост на българското общество, тест за нашето европейско мислене, колеги. Дали това се харесва на всички, е отделен въпрос. Някои могат да се отнасят присмехулно, а други да изразят своето по-агресивно отношение към въпроса с бездомните кучета, но този проблем, колеги, е създаден от нас самите – хората, и ние като такива трябва да го решим по най-цивилизования и хуманен начин, така както са го решили трайно развитите европейски страни. Защото другият начин за поголовно избиване, в никакъв случай не е довел до трайни резултати, а само стимулира както раждаемостта, така и злоупотребата със средства и търговията с кожи, което Европейският парламент е в процес да забрани като внос и износ от страните – членки на Европейския съюз. Нека да докажем, че искаме да променим мисленето си по европейски и България наистина е европейска страна. Ние, колеги, сме в ХХІ век, а не в Средновековието, когато не само животни, а и хора са били принасяния в жертвоприношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Госпожо Манева, заповядайте да представите като вносител втория законопроект.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, задължението да приемем Закон за защита на животните произтича от членството ни в Европейския съюз. Независимо че това не е най-важният аргумент, ние имаме празнота в нормативната уредба и е изключително важно този закон да бъде разработен. Освен това такова задължение е записано в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който ние неотдавна приехме.
Още в самото начало искам да кажа, че по отношение на обхват, принципи и решаване на възлови въпроси, свързани със защита на животните, двата законопроекта съвпадат. Има определени разлики в изписването на текстовете, но по отношение на съдържателната част няма различия.
Искам да ви напомня, че европейските страни имат законодателство за защита на животните от началото на ХІХ век. Във Великобритания Закона за защита на животните е приет през 1829 г. Тоест в европейските страни в това отношение има традиции, има съзнателно моделиране на отношението на обществото за хуманно отношение към животните – нещо, в което ние очевидно сме изостанали и трябва да наваксаме.
Законът е разработен на база на съществуващите закони в европейските страни. Такива съществуват във всички европейски страни. Най-активно са ползвани австрийският, словенският, германският, гръцкият, та дори и турският закон, който ни е изпреварил в това отношение.
В закона, както споменах, са разработени, на първо място, мерки за формиране на хуманно отношение на обществото към животните като са предвидени различни действия, свързани  с обучение на децата и младежта, на контролните органи, на фермерите, на гледачите, на колачите в кланици, а така също и на държавните органи, които имат съответни функции. Решават се изключително важни неуредени въпроси, свързани с отглеждането на животните в зоопаркове и циркове, стопанисването на животни-компаньони, мерки за регистрация и за регулиране на популациите на безстопанствените кучета, създаване на прецизни регистри за домашните кучета. Регламентирани са правата и задълженията на държавните, на общинските органи, на физическите и юридическите лица. Разбира се, предвидени са и съответни санкции за нарушение на закона. Трябва да подчертая също, че санкциите са диференцирани в зависимост от проявата на жестокост към животните като се въвеждат три категории на проявление на жестокост към животните – това са: нехуманно отношение, жестокост и особена жестокост.
Мисля, че законът съответства на европейските директиви, на практиката в европейските страни. Урежда въпроси, по които има празнота в нашата нормативна база и създава предпоставки за уреждане на изключително важен, морален въпрос – въпроса за хуманното отношение към животните. Още веднъж ще подчертая, госпожа Ваня Цветкова вече каза, като критерий за нашата ценностна система.
Аз мисля, че тези специални подчертавания даже са излишни, защото нямам съмнение, че няма нито един член на парламента, който не съзнава необходимостта от разработване на такъв закон. Уверена съм за това и още веднъж ви призовавам да подкрепите и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате дума за изказване по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Искам да кажа, че ние имаме нужда от такъв закон, защото ставаме част от Европейския съюз. Обаче и в двата законопроекта има доста недостатъци и не могат да бъдат приети по такъв начин. Ще се спра на някои от тях в най-общ вид.
На първо място, не се формулират много неща, няма точни формулировки. Не се прави разлика между животните – диви, домашни, компаньони, а всичко се прилага заедно.
Има и някакви абсурдни противоречия. От една страна се грижим за животните да не се стресират, да не се умъртвяват, а има един текст например за хранене с живи животни и не се уточнява точно кои видове и с какви животни ще се хранят. Да не би там с живи зайчета да храним нещо или с живи кученца, котенца?! Това е някакво абсолютно противоречие.
Второ, двата законопроекта са в разрез с кинологията. Нямам особено големи познания, но съм се консултирал с доста специалисти. Тук става въпрос за абсолютната забрана за купирането или за изрязването на части от тялото – обикновено става въпрос за ушите или опашката – напълно отстранена или оформени по някакъв начин. Тук има породи, които са селектирани в продължение на 120‑150 години, и ако престане да се прави това нещо ще се получат някакви изроди,  в общия случай.
Точно в противоречие с това пък има задължителна кастрация. Първо, ще причините голям стрес на животното, което се забранява с тия проектозакони, и второ – представлява една груба хирургическа интервенция.
Проблемът с бездомните кучета няма да се реши, както е поставен тук – да се залавят, да се обезпаразитяват и пак да се заведат на мястото, откъдето са заловени. Ако са заловени някъде близо до магистрала и представляват опасност за движенето или пък някъде в центъра на града, където също представляват опасност за движението, как ще ги върнем там? По този начин въобще не може да се постигне ограничаването на популацията.
Между другото, говорих с председателя на организацията “Четири лапи”, която е най-голямата природозащитна организация и се занимава основно с кучета. Говорих с нея миналата година, когато беше на посещение в България. Тя е впечатлена от голямото количество бездомни кучета в страната. Лично нейното мнение е, че ние тук не можем да се справим без евтаназия. Трябва да вземем предвид и това мнение. Не може да се хвърлят едни огромни средства, грешни пари – едно куче живее минимум 10-12 години, и да мислим, че по тоя начин ще се реши проблема с бездомните животни.
Също има един абсурден текст, с който се забранява умишленото умъртвяване. В такъв случай трябва да затворим кланиците, защото заколването си е точно умишлено умъртвяване.
Не съм против двата законопроекта, но текстовете трябва да се разгледат много подробно и да се формулират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ноев.
Има ли желаещи за реплики към господин Ноев?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, аз уважавам мнението на всеки един, разбира се, и Вашето мнение, но Вие току-що казахте няколко неистини.
Първо, рязането на уши и опашки е забранено и в момента в Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет в изпълнение на Европейска директива, която ние отдавна сме подписали. Така че какво несъответствие виждате в закона?
Второ, ако прочетете Заключителните разпоредби в закона, ще видите, че има определения на всякакви животни – селскостопански, компаньони, диви животни и т.н.
Така че законът не страда от такива пропуски.
Освен това продължителността на едно безстопанствено куче е шест години. Доказано е, има много информация и трябва да се позаинтересувате.
Ще кажа още нещо. Кастрацията е по-евтиният метод от избиването на безстопанствените кучета, което също е доказано. Ще ви дам малко статистика с данни от действията на общинските органи в София.
От 1999 г. до 31 август 2006 г. в София са умъртвени около 70 хил. кучета. Това е едно много голямо число, но да сте забелязали намаляване след тази варварска операция на броя на кучетата? Надявам се, че не виждате. Похарчени са 4 млн. лв. Тоест умъртвяването на едно куче струва 57 лв. Кастрацията, ваксината и обезопарезитяването струва около 50 лв., като огромната част от тези средства се поемат от международни организации.
Мога да ви дам данни и за това, което в момента се прави и което е една дейност на софийската служба за регулиране на популацията на безстопанствените кучета, която съответства на съвременните изисквания и някак си изпреварва нашия закон.
Така че съгласна съм да дебатираме нещата, но нека да говорим за проверени неща и за които има данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Понеже беше спомената Фондация „Четири лапи”, мога да ви уверя категорично, че и двата законопроекта са работени с консултирането точно на Фондация „Четири лапи” от самото начало докрай. Аз лично съм говорила с представителката на фондацията в България и истинската представителка, която идва често в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има госпожа Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Аз се обръщам с молба към колегата, когато прави бележки, поне да е прочел закона. В законопроекта с вносители госпожа Манева и група народни представители в чл. 66 изрично е посочено в какви случаи кастрираните кучета не се връщат по местата, където са заловени. Там изрично е упоменато, че не могат да се връщат в близост до автомагистрали и летища. Все пак, като е правен законът, се е мислило за тези неща. Хубаво е да не се изтъкват мотиви, които са в категоричен разрез с това, което пише черно на бяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Искам да кажа, че подробно съм се запознал със законите и с много специалисти лично съм се консултирал. Това, което твърдя в момента, е абсолютната истина. Говорил съм и с двете представителки на Фондация „Четири лапи” – и от световната, и от българската организация. И двете са на мнение, че в момента положението с бездомните кучета е много тежко. Уверявам ви, че без евтаназия няма да стане. Не знам какви разговори вие сте водили, но и двата разговора аз съм провел в Народното събрание.
Не сте ме разбрали правилно, но тук става въпрос, че не се формулира точно към кои животни какви грижи трябва да се полагат. Казах ви, че има абсурдни текстове – че всеки трябва да наглежда поне веднъж дневно поверените му животни. Значи горският трябва всеки ден да наглежда дивите прасета, костенурките, зайците и т.н. Не е точно формулирано.
Другото, което е купиране. Идете на лов в Холандия или в Германия и да видим куче-птичар без изрязана опашка дали ще се намери. Значи тези хора се принудиха да си внасят ловните кучета от чужбина, от други страни, където това е разрешено. Някои породи не могат да съществуват по този начин. Например, ако на добермана не му се изрежат ушите, стават огромни клепнали уши и той си губи функциите на стражево куче.
Правя изказването си по-общо, а не по същество. Няма смисъл точно всеки член да се тълкува. Това  трябваше да стане в комисията, но не знам защо там не се обърна много голямо внимание. Мисля, че трябва да се привлекат много експерти и след добро обсъждане да се направи един много добър закон. Ние имаме нужда от такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи има ли?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще започна с това, с което завърши колегата Ноев, а именно, че има нужда от такъв закон. В случая имаме два законопроекта, които безспорно са полезни, които Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи. Апелирам към всички колеги да направят същото.
Чувствам  се  ангажиран  с   проблематиката през последните 4-5 години, тъй като в миналото Народно събрание като заместник-председател на Комисията по околната среда и водите бях атакуван в благороден план от редица организации за защита на животните. Тогава ние с колегите, които са  вносители, не можахме да наложим някои промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но сега колегите Ваня Цветкова, Евдокия Манева и моя милост изпълняваме този ангажимент пред нашата общественост - предлагаме законопроекти, които са свързани с грижата за бездомните животни, което е най-деликатната част, особено бездомните кучета, и контролът върху тяхната популация да бъде гарантиран, за да могат хората да бъдат запазени, така да се каже, от атаките на някои бездомни кучета, които носят паразити или могат да причинят неприятни заболявания у хората.
И в двата законопроекта е залегнал този принцип, който колегата Ноев тук неправилно атакува и според мен – принцип, който е залегнал в света, наречен най-кратко „кастрирай и върни”. Както спомена и колежката Михайлова, не при всички случаи кучето ще се върне там, откъдето е взето. Но така или иначе всичко това - тази кастрация, ваксиниране, маркиране, което е отбелязано в двата законопроекта, а в законопроекта на Евдокия Манева и другите колеги е допълнено и обезпарезитяване, е една модерна практика.
Аз мисля, че и двата законопроекта въвеждат най-добрите европейски и световни практики. Но виждам, че колегата Ноев е специалист особено по кучетата и ще може да бъде полезен с предложения между първо и второ четене.
Друг положителен елемент, който е добре разписан в законопроекта на Ваня Цветкова, е при какви случаи се допуска евтаназия на животни – чл. 45: при безнадеждно и неизлечимо болни животни, с необратими патологични изменения, остри заразни заболявания при животните, които са опасни за живота и здравето на хората, или при доказано злонравни животни, чието поведение е опасно за живота и здравето на хората и т.н. Тоест има много положителни елементи. Бих искал да поздравя колегите, които са вносители, основно Ваня Цветкова и Евдокия Манева, като водачи на съответните листи, защото това са необходими законопроекти.
Предлагам всички, които сме в залата, да подкрепим и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя и двата законопроекта. Мисля, че нашето общество е длъжно да реши този въпрос в съзвучие с установената практика в Европейския съюз.
Безспорно е, че и в двата законопроекта има много рационални и бих казал от морална и етична гледна точка защитими текстове.
Искам да ви призная, че от една екологична организация миналата година ми връчиха и аз приех да отглеждам куче, минало през кастрация и обезпаразитяване. Искам да ви кажа, че то е много по-интелигентно от редица домашни кучета. И вече на свой гръб аз близо една година по стечение на обстоятелствата се радвам, че отглеждам такова куче.
Искам да ви уверя, че ние като интелигентни хора, като хуманисти сме длъжни да пренесем хуманността и към животните, които са част от нашия свят, от обитателите на планетата.
Поздравявам колегите за труда, който са осъществили, за да стигне законопроектът до нас. Мисля, че в крайна сметка ще изкристализира един съвсем цивилизован европейски закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радославов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за защита на животните с вносители Ваня Цветкова и група народни представители.
Гласували  139 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта с вносители Евдокия Манева и група народни представители.
Гласували  129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.