11.07.2012 беше денят, в който едно наглед обикновено куче прикова вниманието на всички големи медии по света, измествайки Обама, Путин, Меркел и кризата в Гърция. 11.07.2012 беше също денят, в който това куче загуби живота си. Не поради болест, насилие, нещастен случай или опитвайки се да спаси стопанина си. На 11.07.2012 г. седемгодиншият Ленъкс беше приспан в Белфаст просто защото според властите в северноирландската столица във вените му течеше кръв на "опасна" порода.

Well already everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Историята на Ленъкс

Всичко започва на 19.05.2010 г., когато Ленъкс е конфискуван от дома на собствениците си в Белфаст от общински инспектори. Ленъкс не е ухапал човек или друго куче, срещу него няма оплаквания. Собствениците му са го регистрирали, чипирали, кастрирали и дори застраховали и взели ДНК проби, които също са регистрирали. Като отговорни хора, те предоставят временен дом и на спасени от общинския приют кучета, за които се търсят осиновители Въпреки това Ленъкс е отведен от дома им след направени на място измервания на муцуната и задните крайници, въз основа на които общинските служители решават, че Ленъкс е куче от типа на питбулите и съответно отглеждането и дори съществуването му на този свят е незаконно. От този ден до вчера, въпреки многобройните нарушения при изпълнението на процедурата по конфискация и по оценка на породната принадлежност на Ленъкс (Общинските служби в Белфаст използват стандарта на Американската асоциация на развъдчиците на кучета без да имат съгласието й, собственичката на Ленъкс пък разполага с ДНК анализ, който показва, че кучето няма нищо общо с питбул, а на всичкото отгоре в продължение на 5 години Ленъкс е бил регистриран в общината без това да е било проблем), той остава заточен в общинския изолатор.

До вчера, 11.07.2012 г., когато той е приспан след като собствениците му губят продължилата повече от две години съдебна битка с местните власти. Не помагат подписите на над 200 000 души, нито многобройните апели в подкрепа на Ленъкс от известни личности, включително и от Говорещия с кучета Сизър Милън (чиито помощник в социализацията на проблемни животни в продължение на дълги години бе питбулът Дади), възпитателката на кучета и водеща на предаването "Аз или кучето" по TLC и Discovery Виктория Стилуел, вокала на Matchbox Twenty Роб Томас и министър-председателя на Северна Ирландия Питър Робинсън, който призова Общинския съвет на Белфаст да обмисли сериозно възможността за осиновяване извън страната. Сърцата на общинските съветници в Белфаст не трепват и от молбата на 11-годишната Брук, дъщерята на собствениците на Ленъкс, която е инвалид и чиито единствен другар е бил Ленъкс (след отвеждането на Ленъкс Брук преживява силен стрес, повлиял сериозно на и без това крехкото й здраве).

Сякаш за да демонстрират пълното си надмощие, общинските служители отказват на семейство Барнс, собствениците на Ленъкс, дори да го видят за последен път преди да бъде приспан, както и да получат тялото му след умъртвяването.

Какво е Breed Specific Legislation (специфично породно законодателство)

Великобритания е една от няколкото държави, в които отглеждането на определени породи или техни кръстоски е забранено със закон. Приетият набързо през 1991 г. след няколко тежки инцидента с кучета от породата питбул Закон за опасните кучета забранява отглеждането на 4 породи (питбул, японска тоса, дого аржентино, фила бразилейро), както и на кучета, които имат характеристиките на тези породи. Когато отглеждано в нарушение на забраната куче бъде открито, то се конфискува докато съдът разпореди дали да бъде умъртвено. Обикновено делата продължават с години, като собствениците рядко могат да поемат разноските по делото и по принудителното настаняване на своето куче в общински изолатор. В резултат всяка година се умъртвяват хиляди животни единствено заради произхода си. Въпреки драконовските мерки срещу обявените за опасни породи, в нито една от страните, в които има специфично породно законодателство, не е отчетено сериозно намаляване на случаите на ухапвания. Дори напротив, според данни на специалисти, във Великобритания се наблюдава увеличаване на броя на инцидентите с кучета.

Какво общо има това с България

За разлика от колегите си от големите световни медии, българските журналисти не проявиха интерес към покъртителната история на Ленъкс. За сметка на това почти всеки ден повърхностно написани статии ни информират за какви ли не случаи на нападения от бездомни кучета или от кучета от т.нар. "опасни" породи. Почти винаги вината за подобни случаи се хвърля не върху безотговорните собственици, а върху животните. Защото така е по-интересно, по-сензационно и по-удобно.

Идеята за забрана на някои породи се прокарва от време на време и единствената причина това безумие все още да не е станало реалност в България е фактът, че най-много инциденти у нас има с българско овчарско куче, породата, която е най-модерна и сред политиците благодарение на премиера Борисов. Това обаче не е гаранция, че един ден и нашите законотворци няма да решат първосигнално да угодят на медии и електорат и да забранят един куп по-едри породи. Именно затова трябва да помним Ленъкс и да изведем поука от случилото се с него и хилядите кучета като него. Като общество не бива да допускаме други животни да последват тъжната му съдба само защото са се родили с определен външен вид, а в същото време безотговорни собственици, възпитаващи кучетата си в агресия, да остават ненаказани.

Почивай в мир, Ленъкс, и бъди сигурен, че няма да бъдеш забравен. А онези, които преждевременно те пратиха под моста на дъгата, някой ден ще си получат заслуженото.






Още информация на: www.savelennox.co.uk