Над половината от пълнолетните българи подкрепят въвеждането на промяна в закона, според която насилието и жестокостта към животни да се смята за престъпление, а не за административно нарушение, както е сега. Това показват данните от току-що приключилото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Well along everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Скорошният случай с отрязаните лапи на куче в Дряново повдигна серия от въпроси за това дали жестокостта към животните трябва да се смята за престъпление, дали тя води след себе си и жестокост към хора, дали затворът не е твърде крайна мярка за такъв вид деяние. Обществото реагира остро на това събитие – бяха организирани няколко протеста, петиции и интернет инициативи в подкрепа на промяната в законодателството и инкриминирането на насилието към животните. Имаше и мнения, че е по-важно първо да обърнем внимание на защитата на хората от бездомни кучета или от такива с нехайни стопани. След проучването на „Галъп интернешънъл“, което е национално-представително и обхваща цялата страна, можем със сигурност да твърдим, че за общественото мнение това са два различни проблема, както и трябва да бъде. Нека законодателят се опита да защити животните, смята мнозинството у хората у нас. Това нито пречи, нито снема необходимостта да се търсят начини и за решаване на другия проблем: носене на отговорност при инциденти с кучета, при които са пострадали хора.

Изглежда че тези нагласи не са споделени само от природозащитниците, присъствалите на протестните и подкрепилите инициативите и петициите. 54% от населението са на мнение, че хората, които умишлено измъчват и/или убиват животни (с изключение на добитъка, който трябва да се умъртвява по хуманен начин), трябва не само да плащат много по-сериозни глоби от досегашните, но и да влизат в затвора.

На противното мнение са двойно по-малко българи – срещу обявяването на жестокото отношение на животни за престъпление са 26% от пълнолетните хора в страната. Въпреки това нито една група от обществото не отхвърля нуждата от подобна промяна в Наказателния кодекс.

Логично, откриваме много повече поддръжници на този проект сред хората, които се грижат за домашни любимци. Почти 70% от тях са „за” въвеждането на сурови наказания за насилниците на животни. Високи стойности на подкрепа регистрираме още и сред най-младите (18-25-годишни), жителите на столицата, висшистите и българите с по-висок материален статус.

Освен високото ниво на подкрепа за инкриминирането на жестокостта към животните, откриваме и относително високо ниво на очакване за ефективността на такава законодателна промяна. 44% от анкетираните българи очакват случаите като този с отрязаните лапи на кучето в Дряново да намалеят реално след евентуално приемане на промяната в Наказателния кодекс. Значително по-нисък дял не очакват реални резултати от такъв вид промяна – 28%.

Да се надяваме, че институциите ще се вслушат в общественото мнение по този въпрос и проектът няма да бъде забравен или първо приет, а след това отменен, както стана със забраната за тютюнопушенето на публични места.


Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец май и обхваща 998 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Източник: http://www.class.bg/