Имаме доста сигнали както за нападения на кучета над граждани, така и за жестоко отношение към животни. Това ме предизвика и още миналата година направих една кръгла маса по този въпрос. Присъстваха представители на Министерството на земеделието и храните, на общините, на Българския ветеринарен съюз, неправителствени организации. Тогава отправих моите препоръки към всички ангажирани с проблема органи, а те накратко са, че законът е добър, но не се прилага, уви. Според мен, всичко отново опира до администрацията и до това, че ние не прилагаме законите така, както трябва да ги приложим.

Well already everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Не мога да приема отново всичко да се хвърля върху гражданите, върху неправителствените организации. Те били хранели кучетата със сурово месо, не знам какво се случвало. Може да има и такива нарушения, гражданите също не са изправни, защото някои от тях изхвърлят на улицата своите кучета, потомството им и т. н., но трябва държавата и общините да си бъдат на мястото, да прилагат нелошата законова уредба, да има строг контрол и шокова кастрация. Това са начините да бъде решен този проблем. Без масова шокова кастрация, и то в цяла България, за да не може популацията от едното село да отиде в другото и от единия град - в другия, няма как да приложим каквито и да било мерки. Трябва да има цялостен регистър на всички животни. Това вече влиза и в програмата, която предстои да бъде приета от Столичния общински съвет - да има един пълен регистър както на всички животни, така и на кастрираните кучета.

Приютите за животни няма да решат проблема. Не можем хиляди и хиляди животни да ги държим в приют. Трябва първо да се ограничи популацията, това е най-важното. Приютът е вече за най-тежките случаи. От години се говори за проблема с бездомните кучета, от години се променя законодателството, от години някакви пари и от бюджета и извънбюджетни се събират и се дават, неправителствени организации помагат със средства или с труд, но всички виждаме, че проблемът продължава да бъде нерешен.

Най-важното е общините да започнат да изпълняват мерките, предвидени в Закона за защита на животните, да се изработи Национална програма за справяне с кризата с безстопанствените кучета. Не е лошо може би да се обособи някаква самостоятелна структура, която да бъде натоварена с контрола за прилагане на законодателството. В момента това е Българската агенция по безопасност на храните. Може би трябва да има специализирана структура, дори Зоополиция, която да има по-големи правомощия, да се засилят и мерките на държавно ниво. Когато се взема по еди-колко си лева на кастрирано животно - да се знае и кой ги е взел, защо ги е взел и какво е свършил с тях. На първо място трябва да бъде точно тази прозрачност - къде отиват парите, и тогава всичко ще тръгне както трябва.

Аз мисля, че въобще не трябва да се поставя въпросът кой трябва да живее - хората или кучетата. Отдавна нашето общество е отрекло възможността да тръгнем с пушките и да изтребим всички безстопанствени кучета, за да нямаме повече този проблем. Празно пространство в природата няма и мисля, че разстрелването на животни не е алтернатива. Тук по никакъв начин не бива да поставяме въпроса - кучетата или хората. Няма такава дилема, не съществува. За да бъде опазен животът на хората, здравето на хората и да бъдат те спокойни и да се разхождат из улиците като в столица, а не като през диво поле, прерия, за да се случи това трябва администрацията - местна, общинска и централна, да си свърши работата.