ПРОБЛЕМЪТ с безпризорните животни и най-вече кучетата периодично
поражда дебат и често се стига до почти истерични позиции “за” и
“против”. Дискусията обаче някак се движи покрай същността на проблема. А
той е: “Каква е причината да има бездомни животни, техният брой постоянно да нараства и как да се справим?”.
Решението на проблема с безстопанствените животни не е по силите на който и да е кмет, а и на всички кметове заедно. Необходима е държавна политика и работа на национално ниво, защото решаването му зависи от всички нас. Не е достатъчно да кажеш “аз плащам данъци и искам общината да поддържа чист града, в който живея”, и след това да си изхвърлиш боклука през балкона.
Well yet everyone be familiar with that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In particular on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.
В една почивна база близо до Самоков гледат три кучета. Едното е женско. Отказват да го кастрират. Два пъти в годината ражда между 10 и 12 кученца. Като станат на около 2 месеца, ако някой вземе 1-2, добре, ако ли не - всичките се качват в колата, докарват се в София и се пускат. Това прави общо 20 кученца годишно само от един човек. А от 10, а от 100, а от много повече?Ето и малко по-различен. Съсед на моя позната, който живее близо до Александровска болница, за 3 години изхвърли 8 кучета, и то породисти. И никой не го санкционира. От неговата безотговорност страдат и обществото, и животните.
Нека помислим колко струва тази безотговорност на всички нас и има ли кмет, който може да преодолее сам този проблем. Убедена съм - няма. Как тогава да бъде решен проблемът? Купуват се или се наемат под наем две до три подвижни клиники, дори мисля, че има поне една такава в България, и те обикалят страната - по села, строежи, почивни бази, хижи, и кастрират, ваксинират и обезпаразитяват всички кучета. Маркират ги или им слагат чипове и ги регистрират.
Така ще се знае и къде кой екип е обработвал животни и ако има пропуски, кой е отговорен. Ще има и контрол над изразходваните средства. Това се прави и със съдействието на кметовете по места. Който откаже да му се кастрира кучето, се вкарва в регистър и се задължава да плаща данък за кучето в размер на 100 лв. примерно.
Който каже, че няма куче или че дадено животно не е негово, го конфискуват. В хода на тази кампания болните и агресивни животни се евтанизират.
Всички домашни кучета задължително се регистрират и се поставят чипове от стопаните им. Кастрираните се освобождават от годишна такса. За некастрираните се плаща примерно по 50 лв. на година. По друга тарифа и по други правила трябва да се заплаща и осъществява контролът над развъдниците за кучета. Те печелят от това и трябва да плащат много по-големи такси.
За осиновените кастрирани кучета пред блокове, градинки и т.н. така заложените надзорници се задължават да ги обезпаразитяват на два месеца и да не осиновяват или допускат да се настанят в района нови животни. За всяко новопоявило се са длъжни да алармират съответната общинска служба. И ако не го правят - търпят финансова санкция. Така, когато отглежданите към днешна дата там животни умрат, няма да има повече бездомни животни на това място.
Същевременно трябва да се изграждат приюти. Може да използваме немския модел: общината предоставя терена под наем или го продава и съответната фирма или фондация изгражда приют с клиника и малко хотелче за животни към него, за да има с какво да се издържа.
Общината дава таксите от домашните животни за приюта, а те имат ангажимента да реагират на всеки сигнал на гражданин, имат коли, клетки, оборудване и работят съвместно и със зоополицията.
Всеки приют има сайт, където се публикува как се изразходват предоставените средства, включително и осигурените от дарения. Тази дейност обаче е освободена от данъчно облагане. Тези приюти задължително имат и постоянни осиновителни кампании.
И остават финансирането и контролът на този процес. Всички такси, които се събират от домашните животни, плюс дарения, плюс например да решим всеки жител на съответния град или село веднъж годишно да внася заедно с годишния си данък 1 лв. за по-малките населени места и 5 лв. за по-големите, а фирмите по 20 лв., ще се събира една прилична сума за решаване на проблема с бездомните животни.
Приятелка, която живее във Виена, ми разказа как миналата година в двора й се промъкнала котка. Тя решила да нахрани животното и на следващия ден дори решила да го приюти. Проблемът е, казва тя, че там няма откъде да дойде едно животно ей така и това беше много странно. Оттук нататък обаче започна странното за мен. На втория ден сутринта при нея пристигнал инспектор и я предупредил, че съседи са сигнализирали за котка в двора им, която няма верижка и медальон с името, адреса и телефона на собственика. Проверил веднага има ли животното чип. Нямало. Приятелката ми обяснила, че ще задържи котето и ще му сложи медальон. След още два дни инспекторът се върнал, за да провери дали това е изпълнено. Мисля, че вече е ясно защо там няма бездомни животни или е прецедент, ако се появят.
Просто е: контрол и от институциите, и от гражданите.
ДИАНА ДИМИТРОВА*
*Авторът е редови гражданин, който няма куче, но много обича всички животни.