Мит 1: В цивилизования свят няма проблем с масови популации на бездомни кучета.

Илюзия: Достатъчно е да погледнем към Европа и ще видим, че това не е вярно. Има ги в Италия, Чехия, Полша, Украйна, Румъния, България, Турция и Гърция.

Мит 2: Кучетата разнасят масово тении и затова са особено опасни.

Илюзия: Странно, но повечето от изброените страни не са лидери по този тип заболяемост. Лидер е България, и то благодарение на малките населени места, където почти липсват бездомни кучета. Т.е. става дума за ниска хигиенна култура и слаб ветеринарен контрол от страна на държавата върху използваните за храна животни. В същия дух - България е и лидер в заболяванията от хепатит.

Well yet everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinctive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Мит З: Бездомните кучета създават всеобща несигурност.

Илюзия: Може и да създават. Но защо в Истанбул, една от културните столици на Европа, обявена от Съвета на министрите на ЕС през 2010 г. за такава, бездомни-

те кучета не са напаст, а забележителност? Хората им правят къщички пред сградите и магазините и рядко можеш да срещнеш недохранено улично куче. Общината в Атина храни бездомните джавкащи и има телефон, на който предлага помощ за изпаднали в беда четириноги. Ако фактите са такива, българските кучета ли са по-злобни от турските и гръцките, или хората са различни, макар все да живеят на Балканите? И в Италия заради бездомни кучета годишно стават около 4000 автопроизшествия, но в обществото не се дискутира евтаназията им.

Мит 4: Масовите приюти -тип концлагери ще решат проблема.

Илюзия: Никъде не са го решили. В Европа тази система се прилага единствено в Италия, но без особен успех. Това е и най-скъпият метод за справяне. Например дажбата на едно куче в български общински приют е 0,25 евро на ден, а в Италия - 3 евро.

Мит 5: Масовата евтаназия решава всичко.

Илюзия: Броят на кучетата по улиците на Букурещ е поне 50 000. Това е единственият голям град в Европа, където през последните десетилетия е прилагана масова евтаназия.

Днес кучетата по софийските улици са по-малко, въпреки че системата „кастрирай и върни на място" никога не е прилагана докрай, а контрол върху домашните кучета винаги е липсвал. Кучета се евтаназират само там, където те не са популация, т.е. в повечето страни на ЕС и САЩ.

Мит 6: Чипирането, по-многобройните приюти и зоополицията ще решат проблема.

Илюзия: Чипирането се заобикаля лесно. Достатъчно е да се увеличи броят на „откраднатите" и „подарените" кучета. Същото важи и за осиновените или изхвърлените малки кученца преди чипирането им. Или за прехвърлените от едно населено място в друго от кметове, икономисващи средства за чипиране и приюти и боящи се от фиксирани дати около окончателното решение на кучешкия въпрос. От друга страна, не е възможно да има приюти, които могат да усвояват само в един български град по 10 000-15 000 животни годишно, без да ги избиват за целта като месомелачки.

Изводи: Проблемът с бездомните кучета изобщо не се решава по начин, различен от хуманния - „кастрирай и върни на място" до естественото отмиране на популациите, колкото и бавно да е това. Всички останали изводи засягат човешката душа и наличието на светлина или мрак в нея.