fbpx
Печат
Полезно
Други
Посещения: 6679

Друг поглед върху проблема за агресивното поведение на децата

Един от най-наболелите въпроси, които стоят пред днешните родители, e как да избегнат превръщането на детето си в чудовище. Детската жестокост в съвременното общество е все по-често срещано явление и прави този толкова деликатен проблем все по-актуален.

Когато родителите забележат агресивното поведение на детето си по отношение на домашния любимец, често изпадат в паника. Но дали винаги жестокостта и агресията на детето са критерий за неговото занемаряване? Макар че жестокостта към животните се среща често при децата, нейните мотиви се различават от мотивите на жестокостта при възрастните.

Когато малкото дете дърпа кучето или котето за ушите и опашката, или пък се опитва да го яхне, прави това неосъзнато. То не разбира, че причинява болка на животното. В такъв случай не го наказвайте, просто му покажете как да се отнася правилно с тях: „Хайде да погалим козинката на кученцето”, „Искаш ли да поиграем на топка с котенцето?” и т. н.

Около третата си година детето вече може да осмисля своите постъпки. На тази възраст е много важно навреме да пресечете жестоките му игри, защото те могат да прераснат в норма, да се закрепят в неговото съзнание. Не случайно при повечето престъпници потребността от насилие се е формирала в детството.

Древногръцкият философ Питагор е казал: „Накажете строго детето си, когато е виновно за убийството на насекомо: с това започва човекоубийството.” Немският теолог Алберт Швейцер пък твърди: „Този, който е свикнал да счита за безполезен живота на което и да е същество, рискува да достигне до мисълта за безполезността и на човешкия живот.”

Независимо от откровената си жестокост, често актовете на насилие и издевателства над животните от страна на децата и подрастващите остават без нужното внимание от страна на възрастните („Какво пък толкова е станало, детски работи…”). А с това трябва да бъдем особено внимателни, защото зад тях могат да се крият сериозни нарушения на личността. Според психиатрите, такива реакции на възрастните относно действията на децата са напълно неадекватни. Те предупреждават, че жестокото поведение в детството е сигнал за тревога. Ако детето повтаря подобни действия и даже получава удоволствие от тях, това вече е сериозен проблем.

Децата, които са издевателствали над животни, са 5 пъти повече предразположени към извършване на жестоки престъпления против човека. Колкото по-рано на едно такова дете му бъде оказана специализирана помощ, толкова по-големи са шансовете му да бъде овладяна тази агресия.

В последните години започна да се говори открито на тези теми, не само заради движенията за закрила на животните, но и защото нарастват данните за пряката връзка между детската жестокост и престъпленията на възрастните – от употребата на наркотици до серийните убийства.

Американски специалисти в съдебната психиатрия са провели няколко изследвания, посветени на тази тема, и са изяснили, че в много от случаите престъпленията против хора са предшествани от насилие над животни. Анализите на най-жестоките престъпления са им позволили да стигнат до изводите, че повтарящите се актове на издевателства над животни в детството често предшестват развитието на бъдещо разстройство на личността и асоциално поведение, в това число и наркомания. Оказало се, че половината от хората с асоциално поведение в миналото си са извършвали садистични действия. Най-лошите прогнози за развитието на личността са били в случаите на агресия при децата под 10 години.

Според съдебните психиатри, от насилието над животни до престъпленията против личността има само една крачка. Ако тези действия се повтарят, ако се увеличава размера на животното, ако децата изпитват удоволствие по време на агресията – тази дистанция се съкращава още повече. За агресора животните и човекът имат много общи характеристики – те са живи, страдат от болката и умират от нанесените им травми.

В такива случаи е много важно да се забележи навреме това поведенческо разстройство и да се потърси лекарска помощ. Шансове за лечение има и те не бива да се изпускат. Съпреживяването, контролът над импулсивността, канализирането на злобата и ненавистта могат да се научат, стига някой да се намеси своевременно.

Освен това, по думите на специалистите, детската жестокост може да бъде осъзната и неосъзната. Неосъзнатата се проявява обикновено в предучилищна възраст, когато детето още не може да осъзнае напълно, че някой изпитва болка. Тя може да бъде продиктувана от изследователски интерес (ако къса крилата на мухите, за да види какво ще стане), може да бъде подражателна (наказва куклата или животното така, както самото него наказват или както е видяло по телевизията), може да се прояви в „компанията”, когато много иска да прилича на другите. Измъчвайки животинче или по-слаб съученик, то не изпитва удоволствие от постъпката си, за него е по-важно как изглежда в очите на другите деца, на които иска да се хареса. Съвсем различно е, когато жестокостта е осъзната, когато детето целенасочено причинява вреда на някой друг (обикновено по-слаб от него), при това получавайки удоволствие и без да изпитва чувство за вина.

Потребността на детето от жестокост се подхранва от отношението на родителите му към него. Ако те го възпитават с методите на постоянни наказания, създавайки по този начин среда на жестокост, по този начин го учат, че правото е на по-силния. Доказано е, че тийнейджърите, които извършват престъпления, свързани с насилие, често са израснали в проблемни семейства и като деца са подлагани на физически наказания. Затова първо помислете, дали вие самите не давате уроци по жестокост на децата си?

Анализирайте телевизионните предавания, които позволявате на детето ви да гледа. Не е тайна, че съвременната телевизия ни залива с необятен поток от информация за жестокостта в съвременното общество (екшъни, криминална хроника, даже анимационните филми изобилстват от насилие). Агресивната фантазия е източник на агресивни действия.

Обожаваните от децата супер-герои обикновено са положителни персонажи, но страховитият им вид и начините им да защитят слабите едва ли биха могли да бъдат наречени хуманни. Когато децата копират своите кумири, те са способни да ударят силно друг човек, без да преценят жестокостта на постъпката си. А и това не трябва да ни изненадва, щом току-що в любимото им анимационно филмче „добрият” герой е откъснал главата на „лошия”.

Проблемите с жестокото отношение към животните не могат да се разрешат с голи забрани, при положение че родителите не винаги имат възможност да следят какво прави детето им, а и замисленото винаги може да се извърши тайно от тях. По-важно е да се изяснят причините за проявата на жестокост у детето.

В някои случаи агресивността е свързана с нарушения в работата на главния мозък, по-точно в тези негови структури, които отговарят за проявите на жестокост. В такива случаи консултациите с психолог и психоневролог са крайно необходими. С помощта на съвременните методи специалистите могат бързо да коригират подобно поведение на детето.

Но в повечето случаи родителите са способни сами да решат проблемите с детската жестокост. За целта е нужно само да осъзнаят, че доброто се възпитава само в атмосфера на доброта, любов и състрадание, докато жестокостта се възпитава в атмосфера на насилие, грубост, безразличие и безжалостност.

Източник: bg-mamma.com

Well afore everyone know of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In specific on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.