Черното чау-чау Пърли не обича ветеринарната клиника и питае нелюбезни чувства към личния си лекар. Но няма как. Трябва да го посети. По силата на наредба на Столична община, която изисква всяко домашно куче да бъде "чипирано" и така чрез уникалния код, записан в миниатюрното електронно устройство, да влезе в общ регистър. Да има яснота кой кой е и на кого е. (Между другото, изискването е от 2 г., но едва сега общинарите активно се задействат да следят дали се прилага. Първата глоба за куче без чип е 50 лв., всяка следваща, ако ви хванат, по 200 лв. - бел. авт.).

Та мърдане няма - Пърли е в клиниката, а там го чака д-р Васил Костадинов с една голяма и дебела спринцовка. Не се разминава с едно-две предупредителни показвания на зъби, демонстрира се характер и глас, но в крайна сметка чау-чауто си "изпросва" само едно - намордник. Чипирането пак няма да му се размине.

Цялата процедура трае не повече от 1-2 седунди - колкото и една ваксина примерно. Точно толкова и боли.

Well afore everyone be familiar with that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Д-р Костадинов вади инжектора от стерилната опаковка - в нейния връх е въпросният чип. Той е с размер 2 мм на 12 мм дължина и е електронно устройство с платка, излъчваща радиосигнал. Обвивката е от фибростъкло - нечупливо и неалергично. Не се изхвърля от тялото и не дразни имунната система. Следва разгръщане на гъстата козина и внимателно и прецизно стерилизиране на мястото за боцването. Иглата наистина изглежда заплашителна, но е изключително заточена и режеща.

Животното усеща само едно боцване - при проникването, и чипчето вече е под кожата му, а когато е направено от опитна ръка, почти не боли. Повечето кучета дори не реагират на мигновеното пробождане. Пърли например изобщо не усети, че вече е "белязан" и няма мърдане - носи си ЕГН-то под кожата зад ухото. Само тръсна глава и дори забрави, че преди минути се ръмжал на доктора. Имплантът в бъдеще се напипва под кожата му като малко топченце.

Далеч по-емоционални са стопаните, убедени, че любимците им ще претърпят физически и емоционални страдания. Последните са по-вероятни, но това е при всяка манипулация, казват ветеринарите. Много животни не понасят да ги пипат чужди хора, а и се страхуват от лекарите. Тръгва слух, че чиповете предизвикват тумори и излъчват радиация. Веднага загрижените собственици загряват телефоните. "Абсолютна измислица!", категорични са лекарите.

Има стандарти къде да се постави чипът. В Европейския съюз мястото е зад ухото, от лявата страна на шията. В Азия - тази процедура се прави отдясно. В САЩ ще намерите чипа на тила на кучето.

"Досега в практиката си съм имал само едни случай, в който ми се е наложило да извадя имплантиран чип. Те са от материал, който не предизвиква алергии, реакция на отхвърляне от организма или инфекции. Но един клиент си беше внушил, че чипът по някакъв начин притиска нерв на кучето му. За негово спокойствие го махнахме, но това не реши проблема, защото причината животното да страда беше съвсем друга. Разбира се, и тази "обратна" манипулация трябва да се извърши в клиника, в идеална стерилност. Някои пък ме питат дали чиповете не облъчват любимците им - естествено, няма такова нещо", разказва един от водещите хирурзи и преподавател по ветеринарна медицина д-р Димо Димов. Заради истерията около "очипяването" само през неговата клиниката на ден минават над 50 души.

Той поставя отдавна чипове, които от години са задължителни, особено ако кучето или котката пътуват в чужбина. По-старите варианти е било възможно да "мигрират" - да се преместят на друго място от това, на което първоначално са били поставени. Новите модели са като "кърлежи" - "впиват" се и не мърдат оттам, където са имплантирани. Имат и екстри - показват температурата, а някои модели дават и кръвна картина.

Различните видове чипове се разчитат в устройства, пригодени за съответната марка. Но има и универсални четци - с такива са снабдени клиниките, митниците, трябва да ги имат и контролните органи. Уредът може да покаже 15-цифровия радиокод (сигнал), който излъчва чипа, дори от разстояние 20-30 см, че и повече, за да е безопасно за проверяващия. Тези "дистанционни" са доста скъпи - над 400 лв., и затова няма да видите човек в градинката да проследи с такова има ли чип кучето ви, или не. Той ще се задоволи да му покажете паспорта му, в който е залепен стикер с баркод (той съдържа и тези 15 числа), а може и да ви поиска квитанцията за платена такса. Затова трябва при всяка разходка да носите и двата документа. Един клиент на д-р Димов се изхитрил - сканирал и качил нужните документи на мобилния си телефон.

Поставянето на чипа струва между 30 и 50 лв. В България се внасят две марки и двете на световно равнище. Но веднъж поставен, чипът е до живот.

"Докторе, ще мога ли чрез този чип да следя къде ходи кучето ми и да го намеря, ако се изгуби", питат някои от клиентите. Първият отговор е не. Радиосигналът от това устройство е само за разпознаване. За следене си има специални радионашийници, които наистина могат във всеки миг да покажат какви ги върши домашният ви питомник. Да се имплантнира такъв чип, а той е с батерии и със солидни размери - 2-3 см, е сложно, скъпо и е цяла хирургична операция с анестезия. За съжаление отговорът и на втория въпрос - ще ми намерят ли кучето по чипа, ако се изгуби, също е не. Чипове има, но единен регистър на кодовете - не. Имплантирането трае 1 мин, а после лекарят дълго попълва документи и ги слага... само в своя архив. Име на собственика, адрес, телефон, име на кучето, порода, остават си за негова информация. Основно на хартия.

И какво, ако някой намери кучето ви? Дори да се разчете кодът, няма как да се научи на кое животно отговаря. Да тръгне да търси от клиника на клиника ли? Затова, докато няма такъв общ електронен регистър, в който всички ветеринари да внесат уникалните баркодове заедно с данните за стопаните, пак ще разчитаме само на разлепените по стълбовете обяви: "Изгубено куче. Отговаря на името... Възнаграждение... Телефон". И на човешкото милосърдие, а не на електрониката. Ветеринарите са убедени, че още поне 2 години такава единна регистрационна система няма да стане реалност. Но пък за куче без чип глобяват, нали... Макар пак да се заговори, че в близките месеци май ще си затварят очите.

В наредбата има едно странно условие - кучето може да бъде и с татуировка. Тази изключително болезнена процедура се практикува при клубните кучета и е нужна локална упойка. Прави се със специални клещи с цифрички, които са набучени с минииглички. Кожата на кучето се пробожда с тях и там се втрива туш. Обикновено кодът е 4-цифрен и това не гарантира неговата уникалност. Но пък голям гъдел - да разхождаш татуирано куче.

Pin It