По време на разгорещения дебат на тема бездомни кучета в предаването „Референдум” на БНТ във вторник една от участничките, столичната ветеринарна лекарка д-р Мила Бобадова,  избрана от публиката за носител на наградата за 2011 г.  „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК),  похвали Шуменската община за добрите резултати  по намаляване на популацията. „Как може в един Шумен три пъти да бъдат намалени безнадзорните кучета, а в други общини дори да нямат програма за справянето с проблема?” Този риторичен въпрос зададе д-р Бобадова и добави, че това става благодарение на съвместните усилия на общината и германска фондация.

Well along everyone see that generic levitra for sale detected with ease in the Internet. In distinctive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Д-р Бобадова е с шуменски корен, баща й е  роден в Шумен, работи в частна столична клиника. Тя е член на гражданска група „Град за отговорни хора“ и председател на Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз. През 2011 г. стана лице на кампанията за инкриминиране на жестокостта към животните.  Статуетката на БХК за 2011 г. отиде при нея за изключителния й принос в тоза битка. До 27 юли 2011 г. България беше единствената страна в ЕС и една от трите в Европа, освен Албания и Босна и Херцеговина, в която жестокостта над животни не се считаше за престъпление.

За сравнение в Англия такъв закон е приет в началото на XX век.
Предаването „Референдум” беше на тема „Какво е решението на проблема с бездомните кучета“. В дискусията, при която на два пъти община Шумен беше цитирана като положителен пример, взеха участие и Лорита Радева и Петър Москов,  общински съветници в Столичния съвет, както и Стела Райчева от фондация „Animal Rescue Sofia” и Явор Гечев от фондация „Четири лапи“.
Припомняме, че от около 4000 безстопанствени кучета в Шумен през 2004-2005 г., в момента те са около 1000. При кампанията за интензивна кастрация за последните 6 години през тази процедура са минали 4200 четириноги, предимно женски. Но по данни на управителя на Немския кастрационен център д-р Милен Данков, по вилните зони край града и в кварталите има още поне 1000. Според него, само задължителната кастрация на домашните и дворните кучета, както е в много страни в Европа, ще спре притока на нови четириноги по улиците.

Защо засега Шумен е с едни гърди напред пред останалите общини в страната?
Защото по въпроса за бездомните кучета са работили четири от шуменските кметове в продължение на  6 мандата.
Христо Христов (1991-1995 г.). Определи терен от 5 дка, бивш общински склад, за изграждането на приют и огради първите две дворчета.
Максим Иванов (1995-1999 г.). През неговия мандат общината изгради един от първите приюти в страната, с модерна амбулатория и операционна и започнаха първите кастрации.
Веселин Златев (два мандата – 1999-2007 г.). През 2003 г. сключи договор за интензивна кастрация с Немско-българското дружество за защита на животните, което до края на 2008 г. изцяло финансираше програмата и реконструкцията на приюта.
Красимир Костов (сега  втори мандат). Общината разшири с още 700 кв. м съществуващия приют, което даде възможност капацитетът му да стигне 495 кучета.