Село Орешак край Варна е като всяко друго на картата на страната - полупусто, с доста разбити улици, затрупани от непочистен сняг. Разликата е в наличието на Центъра "Приятели на четири лапи", който от няколко години приютява малтретирани животни. В него посетителите посрещат усмихната жена на средна възраст и съпругът й.

При спирането на автомобил пред къщата на Вера Трендафилова и Виктор Каролев първи сигнал за гостите "дават" 7-8 кучета. Повечето са от порода "улична превъзходна" и с очевидни физически проблеми. Въпреки това животните гръмогласно лаят по гостите и подскачат, без обаче да проявяват агресия и да се опитват да хапят. Единственият "аристократ" сред тях е руска хрътка, която се оказва лична собственост на домакините. След кучетата към посетителите се приближават няколко овце, от близката ограда надничат магаре и кон. Препускайки преминава миниатюрно виетнамско прасенце, което оглежда гостите любопитно, изгрухтява и се врътва обратно към къщата. Накрая се показват усмихнати и самите домакини. За да се чуваме изобщо, се дръпваме настрана и започваме интервюто.

Well already everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Аз съм от Варна, съпругът ми Виктор - от София, разказва за БТА Трендафилова. Той е завършил специалност, свързана с оптичните системи, тя - неорганична химия, но дълги години е работила като козметик в някои от най-престижните салони в крайморския град. И двамата са градски чеда, никога не са имали баби на село и не са се сблъсквали отблизо с домашни животни. Преди 10-ина години решават да пробват дали има истина в твърденията за селската идилия и купуват имот в Орешак. С тази стъпка животът им изведнъж преминава на друга плоскост, идват първите прояви на милосърдие към малтретирани и застрашени животни и така се стига до създаването на центъра.

Първото животно, което прибрахме беше една коза, спомня си Трендафилова. Тя чула в селския магазин възрастно семейство да спори дали трябва да заколят животното, което окуцяло. Трендафилова купила козата и я прибрала у дома си. Малко по-късно пък видяла обява във вестник, че се продава магаре за клане. "Точно тогава бяхме събрали пари, защото Виктор беше останал без мобилен телефон, само че видях обявата. Съпругът ми остана без GSM, но пък магарето си живее и до днес", смее се Трендафилова. Кобилата Диди пък видяла в съседно село. Брояха й се ребрата, беше озлобена и агресивна, спомня си жената. Кобилата бързо става част от "менажерията" на центъра и днес, вече доста дебеличка, е добродушна и благосклонна към хората.

Животните като че ли сами ме намират, аз не ги търся, това е съдба, усмихва се домакинята. И разказва, че като малка винаги при добра постъпка получавала за награда плюшена играчка от майка си. Ходехме заедно в магазина и аз винаги си избирах плюшена играчка с някакъв дефект - разшито ухо, липсващо око, скъсана опашка, явно още тогава съм имала слабост към тези, които никой не ги иска, спомня си Трендафилова.

Според нея слабостта й към нещастните е останала и до днес. През годините през центъра са минали много животни, голяма част от тях са били осиновени, при семейството всъщност са останали тези с физически увреждания, които никой не е пожелал да прибере. Последната "придобивка" е Жорко - агънце на четири дни. Майката е умряла при раждането, а овчарят ни го даде, защото е с дефект на муцунката и изпитва трудности да суче, разказва Трендафилова докато Жорко се опитва да се покатери по крака й.

След като броят на животните в дома им нараства, семейството решава, че трябва да направи съпричастни към идеята да се помага на животните и други. Така двамата отварят вратите на Центъра за индивидуални и групови посещения. Естествено, най-желаните гости са децата.

Желаещи да дойдат не липсват, разказва Трендафилова. Особено след като влиза в контакт с някои от детските градини във Варна. Въздействието на живия контакт с животните върху детската психика е невероятно, обяснява Трендафилова. По думите й това е като терапия срещу стреса и насилието, с което са оградени малчуганите. Те виждат нов свят, докосват се до него, разбират, че всички живи същества имат нужда от обич и разбиране, разказва домакинята. Тя е категорична, че допирът до животните повлиява благотворно и децата с увреждания. Тук са идвали малчугани от домовете във Варна, деца с различни страдания, които влизат в контакт с животните и се преобразяват, разказва Трендафилова.

Според нея особено щастливи са малките посетители, когато разберат, че всяко животно си има своя история и тя обикновено е доста трагична, но пък с щастлив край. Най-важното е, че след посещението в центъра във всяка малка душица е посято зрънце милосърдие, смята Трендафилова. Щом като децата са нашето бъдеще, ако те са по-добри, има шанс и светът ни постепенно да стане по-добър, аргументира своето желание да работи най-вече с малчуганите домакинята.

В последно време отношението към животните в България се променя към по-добро, смята Трендафилова. Нейната позиция обаче е, че това не важи за отношенията между хората. Много злоба, много завист има, казва домакинята. Според нея се увеличава броят на хората, които търсят любовта на животните като оазис за самите себе си. Хората разбират, че животните обичат безрезервно, те дават и не искат, само че не е нормално да разчиташ за спасението си на животните, а да не си добър с хората, казва Трендафилова.

Така неминуемо стигаме и до темата за парите и издръжката на центъра. В това отношение миналата година цялата беше една безкрайна драма, разказва Трендафилова. По думите й и в момента я карат ден за ден. Личните приятели на семейството, които винаги са ги подкрепяли, вече също имат финансови затруднения.

От детските групи, които ни посещават не можем да искаме пари, това е възпитателна програма, е категорична Трендафилова. Търсим спонсори, но времената са трудни, не знам какво ще стане, обяснява жената. Въпреки неяснотите и недоимъка семейството не смята да загърби постигнатото и да затвори Центъра. Защото все още и двамата имат надежда, че и тази история, както на питомците им, ще има щастлива развръзка.