fbpx
Печат
Новини
Страната
Посещения: 6976
Решили сме на другия край на града да построим още един приют за кучета. Тази новина съобщи кметът на Шумен Красимир Костов на последния си брифинг за годината и обясни мотивите на едноличното си решение, че така лично той щял да провери версията на природозащитниците дали ще дойдат четириноги от други райони.

„Ще съберем всички кучета от един квартал и ще видим ще дойдат ли други от съседни райони на освободената територия", отсече градоначалникът пред местните и столичните журналисти. Не уточни дали това ще е кастрационен център с приют или само приют.

Мене ако питате този експеримент е излишен. Ще дойдат нови. Вече го видихме с очите си. Пета „партида" четириноги се отглеждат по ларгото и в двора на МБАЛ след прибирането в приюта на предишните обитатели. Столицата е единствената, в която в момента се градят нови приюти. Но по изчисления на столични общинари, строителството на нов приют, който да отговаря на изключително високите изисквания на Закона за защита на животните, излиза около 6 000 000 лв. и може да приюти само 500 кучета. Може ли община Шумен да намери тези пари?

Well already everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Затова всички световни специалисти по ограничаване на популацията на улични кучета твърдят, че най-скъпият начин е именно събирането им в приюти, а най-евтиният е програмата „хвани, кастрирай и върни". По нея работи и общината в Шумен.

Справката показва, че само в два провинциални града има по два приюта, единият на НПО, вторият на общината. Това са Добрич и Русе. Издръжката на общинските приюти годишно е между 140 000 и 160 000 лв. А практиката показва, че точно там конкурентните приюти си прехвърлят един и същи кучета. И двете страни твърдят, че те кастрират, а другите просто сменят само ушните марки на вече кастрираните... и ги отчитат повторно. Кой крив, кой прав трудно се доказва, но така се източват общински пари. Това би било невъзможно, ако всяко вече кастрирано куче се пуска на улицата след като му е поставен микрочип с данни кога и кой го е кастрирал. Това обаче не може да стане. Причината е проста. Държавата не спазва собствените си закони, но има очи да налага глоби на гражданите за нарушаването на същия този закон.

Вече трета година се бави създаването на национална електронна база данни за регистрираните и чипирани кучета. По Закона за защита на животните (ЗЗЖ) една година след влизането му в сила на 31.01.2008 г. Националната ветеринарномедицинска служба трябваше да създаде и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета. Едва след като тя заработи държавата ще знае колко са уличните и колко са домашните кучета. И колко е голям проблемът с популацията. Сега всички работят на сляпо. Тези кучета „държаха" територия от пл. „Кристал" до театъра. Преди месец ги въдвориха в приюта. На тяхното място вече се появиха нови.