Вече са глобени първите девет кметове, защото не са решили
проблема с бездомните кучета на територията на населените места, за които
отговарят, съобщиха от Националното сдружение на общините в Република
България (НСОРБ) за „168 часа".
Причината е, че не са осигурили приют за изоставените
домашни любимци. Глобата е от 1000 до 2000 лева за куче и от 2000 до 4000 лева
за всяко следващо. Изискването е залегнало в разпоредбите на Закона за защита
на животните. В параграф 5 на нормативния акт е регламентирано, че в тригодишен
срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини са
длъжни да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приютите.
Срокът вече е изтекъл, тъй като законът е влезнал в сила на 31.01.2008 г., и
така всички градоначалници са заплашени от сериозни парични санкции. Относно
размера на наказанието в чл. 69 от закона е указано, че „когато след
изтичането на срока на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени
кучета, на кмета се налага
Well already everyone see that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In exclusive on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.
Интересно е също така, че разпоредбите на нормативния акт
се отнасят директно към кмета на съответната община. Това означава, че в .
столицата санкциите за безобразното отношение към кучетата трябва да понесе
единствено Йорданка Фандъкова, а не кметовете на отделните райони. По този
начин на законно основание столичният кмет може да бъде принуден да плаща
милиони левове, и то от лични средства.
В навечерието на местните избори някои от санкционираните
подозират и политически мотиви.
„Глобите са персонални и момчетата от Агенцията по
безопасността на храните добре си вършат работата, но същевременно смятам, че
е недопустимо преди избори да се конкурираме по
подобен начин. Мисля, че се касае за политическа атака,
тъй като в останалите общини в района никой не е глобен", споделя кметът
на Ловеч Минчо Казанджиев пред „168 часа". „Въпреки че ние сме първата
община с изграден изолатор и на мене ми съставиха акт за две кучета със
съмнения, че са заразени с гана.
Вярно е, че приютът вече не отговаря за завишените
критерии, но трябва да се има предвид, че даваме и немалки суми за гранулирана
храна. Разбира се, че трябва да има грижи за кучетата, но все пак трябва да се
обръща повече внимание на хората", допълни кметът. По мнението на юристи
редица несъвършенства и пропуски възпрепятстват
ефективността от прилагането на закона. „Очевидно е, че законът не се прилага, защото
в София е пълно с бездомни кучета", коментира прокурор Теодора Георгиева пред „168
часа". „За мен по-сериозният проблем в случая е, че не е регламентирана
връзката между бездомното животно и нехайството на кмета. В практиката често
се сблъсквам със случаи на причинени телесни повреди и дори смърт, а когато
кучето е безстопанствено, никой не носи наказателна отговорност",
изтъква юристът, който е и автор на публикации по
проблема.От организациите за защита на животните смятат,
че законът е добър, но държавата не изпълнява задълженията си да следи за
спазването му и има избирателен подход при санкциите.
„Освен това, ако разгледаме списъка на глобените
кметове, ще видим, че те не са представители на управляващата партия. Много е
странно също, че между първите глобени попадат и кметовете на общини като
Шумен и Ловеч, с които досега сме работили най-добре", учудва се Явор
Гечев от Фондация „Четири лапи". „Като грешка отчитам, че в
първоначалния проект на закона срокът за изграждане на приютите беше 7 години,
а впоследствие
депутатите го намалиха на 3 години. Законът е много добър като философия, но
държавата трябва да направи така, че да се спазва.
Санкциите са справедливи,
Гинка Чавдарова,
председател на НСОРБ
Мисля, че Законът за защита на животните разглежда много
едностранчиво въпроса с бездомните кучета като отговорност само на кметовете.
Нужен е по-съвременен подход. Точно затова от сдружението излязохме със
специална декларация, в която сме отбелязали някои важни неща. формално е
дадено например изискването за изграждането на приюти през последните 3
години. Никой не отчита, че периодът съвпада с кризата и през това време едвам
намирахме пари, за да осигурим храна на децата в детски-
те градини. Освен това проблемът е много сложен - ако
прибереш кучетата в града, на тяхно място идват други от селата. Всичко това
налага спешно да се приемат законови промени. Не искаме да бягаме от
отговорност, но смятаме, че трябва да се направят и стъпки за удължаване на
срока, тъй като приютите струват много скъпо и никой не ни е осигурил средства
за това. Трябва с проблема да се ангажират и други институции, които имат отношение
към въпроса, като ветеринарните служби например.