Галина Василева е ветеринарен лекар и това обяснява любовта й към животните. След повече от 3 години практика в частен кабинет тя решава да потърси и алтернативен метод за помощ на четириногите. Заедно с група съмишленици основават фондация „Надежда за безпризорните“, която е регистрирана в края на юли 2010 г. За по-малко от година, откакто съществуват, от организацията са помогнали на десетки улични животни, като им намират дом и грижовни стопани. Доброволците си имат и сайт (http://straydogshope.com) и група във фейсбук (Hope for the strays). Там техни съмишленици публикуват сигнали за бедстващи или изоставени животни. Имало е дори случаи, когато ентусиасти са събирали средства за неотложна операция на някои от четириногите с по-тежка съдба. Въпреки ангажиментите си в организацията Галина не изостава с лекарските си ангажименти.

- Как гледате на новия закон, според който кметове на общини ще трябва да плащат от собствения си джоб минимум по 1000 лв. глоба за всеки уличен пес? Приложим ли е той у нас?
- Най-вероятно ще се окаже поредният повод за недоволства и пререкания, а от това никой няма да спечели. Освен това, нека бъдем реалисти, той е абсолютно неприложим в нашите условия.
- Имате ли данни колко са бездомните кучета на територията на Варна? Сред проблемните области ли сме с тази бройка?
- Надали някой може да каже колко точно са. Самият факт, че ги има, значи, че има и проблем, и следователно трябва да се търсят причините и решенията.

Well yet everyone know that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In distinct on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

- Какво е личното ви предложение за справяне с проблема?
- Логично е човек първо да се запита откъде идват тези животни. Факт е, че минимална част от родените на улицата животни оцеляват. Друг безспорен факт е, че голямата част от безпризорните кучета вече са кастрирани. Да не забравяме, че масово се изхвърлят домашни животни, масово домашни любимци раждат и бебетата им се оказват пак на улицата или в ръцете на ненадеждни стопани. Принципът за справяне с проблема е ясен и отдавна работещ в други държави. От една страна, регистрация на домашните животни, контрол над развъждането им, санкции за изхвърлянето им. От огромна полза са действащите приюти, в които животните се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират, лекуват и им се търси дом. Нужна е и промяна в нагласата на българите. Тук все още относително рядко се осиновяват безпородни животни.
- Наскоро от общината заявиха, че са против това природозащитници да работят доброволно в приемника за бездомни кучета в Каменар, както и да бъде носена храна на четириногите. Дори паричните дарения не били приемливи. Как си обяснявате това?
- Абсурдно е да се отказва помощ и да се съмняваш в намеренията на дарителите. За мен това е начин да се откаже достъп до приюта за външни хора по всякакъв начин. А това ражда съмнения, че там се върши нещо нередно.
- Срещат се крайни изказвания от рода уличните кучета трябва да се изтребват, а не да се наливат пари в приюти. Какво бихте казали на хората, които гледат на бездомните кучета като на заплаха за живота и здравето си?
- Има хора, чието мислене не подлежи на промяна. Давам си сметка, че каквото и да кажа, за тях пак уличните кучета ще са просто нещо, което трябва да умре. Има и хора, които се страхуват от тях. Разбирам ги, защото мястото на тези животни наистина не е на улицата. Точно поради тези причини не бива да правим така, че приютите да станат място за убийство. Нека настояваме те да вършат истинската си работа и парите, които се наливат в тях, да се използват по предназначение.
- Когато се говори за безпризорни животни, акцентът е най-вече върху кучетата, но като че ли котките са повече като бройка. Имаше идея да се глобяват гражданите, които често хранят бездомните котки, защото това води до увеличаване на популацията им и развъждането на заразни болести и бълхи. Така ли е в действителност?
- Котките много се различават от кучетата - доста по-самостоятелни са, по-независещи от човека. Затова и не се забелязват толкова. Наистина са повече като брой, все пак няма нито кастрационен център за котки, нито приют. Тази идея е съвсем прясна, отпреди няколко години. Трябва да сте сигурни обаче, че дали ще ги храним или няма да ги храним, котките пак ще ги има. За мен няма нищо лошо в това да нахраниш гладно същество. По-скоро бих посъветвала хората, които се грижат за улична котка, да не спрат само до храната. Нека я обезпаразитяват, нека потърсят вариант за кастрация. Така наистина ще помогнат.
- На какъв етап е идеята ви за изграждане на малък приют за кучета? Ако може повече подробности, къде ще е той, какъв капацитет?
- Засега всичко е на етап добра идея. Желанието ни е да изградим малък приют с капацитет за около 30 кучета. Той трябва да е място, което животните обитават, докато намерят новия си дом. В момента изчакваме законовите процедури, след които ще имаме ясен отговор дали тази идея може да се реализира. Тогава бихме могли да обявим подробностите.
- Какво ще посъветвате всеки, който има желание да помогне на уличните животни?
- Нека се опита да погледне към проблема в цялата му същност. Нека види, че има много начини да помогнеш. Нека го прави единствено заради животните. Нека не се отказва. И нека подминава обидите с усмивка. Защото сме хора и би трябвало да търсим решения, не да се преструваме, че не виждаме проблемите.