Гражданското общество функционира, колкото и да е банално, само, ако значителни групи в него са обединени консенсусно около работещи решения в своя полза, а по възможност и на други групи. Но може ли да бъде едно решение консенсусно, ако в мотивите му отсъства обективна истина и хуманна кауза?  За да не изглежда въпросът циничен в контекста на кучетата, а не на хората, да разгледаме две неща – икономическата ситуация в България и мнението на близка на починалия като последица от ухапвания проф. Тачков. Според нея не кучетата, а обществото е виновно за възникването на инциденти като този в кв. „Малинова долина” и самият проф. Тачков не е искал да се превръща в причина за масовото избиване на животни.

Well afore everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

В моралния контекст на казаното, ако тръгнем от икономиката, следва да се има предвид, че българската държава се отплаща на своите поданици през последните 15 години с финансова стабилност, ниски данъци и предсказуема икономика. Ето обаче, какво това означава между другото:

 

• растежът на брутния вътрешен продукт (БВП), не се генерира от ядра, които правят икономиката по-конкурентоспособна, т.е., той не може се окачестви като резултат от случващи се структурни промени в нея. През 2011 г. постигнатият растеж на БВП е следствие на рекордния за страната ни износ като обем, но структурата на износа си остава изключително консервативна в продължение на десетилетия и основните й компоненти – износ на горива от руски петрол, химични продукти с характер на полуфабрикати и суровини, други суровини (преобладаващо цветни метали) и селскостопанска продукция оформят неизменно около 62 – 68% от него. Това не води до функционален растеж, респективно на благосъстояние;

• малките и средни предприятия, които са 99.7% от всички предприятия в страната и осигуряват поминък на 73.5% от заетите лица в икономиката, създават едва 5% от българския износ. Само 22% от техните продукти също могат да се окачествят като нови дори на вътрешния пазар, а над 65% от дълготрайните им активи са по-стари от 8 години. Едва 2% са ползвали някога средства по програми на ЕС;

• частният дълг към външни кредитори, макар да намалява през последните 2 години, възлиза на 80.2% от БВП и е почти равен като съотношение с пропорцията си към активите на българските банки. Добавен към растящата междуфирмена задлъжнялост, прехвърляща 170% от БВП, той оформя дългова тежест от около 250% спрямо БВП;

• делът на работещите лица в икономиката е под 28% от общото население и националната статистика не отчита около 1.2 млн. души в трудоспособна възраст като заети или безработни, а те живеят, все пак в границите на България;

• в пенсионно-осигурителната система, съществуват устойчиви структурни дефицити, повлияни от демографските процеси и ниските доходи на населението. Дефицитите се финансират от косвените данъци за сметка и на без това свитото потребление. Ситуацията е особено неблагоприятна във втория стълб на задължителното доброволно пенсионно осигуряване, от който предстои да се изплащат първите пенсии през 2018 г., но към 30.11.2011 г. акумулираните резерви в пенсионно-осигурителните дружества са по-малки от размера на преведените им до сега вноски;

• размерът на неформалната икономика възлиза между 20 - 40% от БВП, а в някои сектори, напр., добива на скално-облицовъчни материали, той достига 95 – 98%. 

С оглед на изброеното е ясно, че слабата икономика предопределя функционирането на редица социални механизми и отношения и затруднява постигането на консенсусно развитие в изграждането на граждански структури и самосъзнание. При често липсващ консенсус, хуманното и мъдро мислене на един достоен българин, като покойния проф. Тачков (също икономист), заставя политическата класа и цялото общество в България да си отговорят поне на следните въпроси около бездомните кучета:

• Кой контролира процеса на създаването им? Колко общински инспектори го правят в София?
  
• Строителството на депа-концлагери или назначаването на инспектори за събиране на такси от домашни кучета е по-рентабилно и ефикасно начинание? И кое между концлагера и инспекторския контрол е първично като приоритет, за да не се превръщат депата в нескончаеми кучешки месомелачки, никога не оставащи без работа? (не е ли това, за което призовават близките на проф. Тачков?) 
  
• Къде е регистърът на чипираните кучета (липсата на общ интерфейс не може да е причина да няма локални регистри)? Колко домашни кучета са регистрирани изобщо в общините и защо броят им в Столична община е символичен?
  
• С какво истерията относно кучешката напаст допринася хората да обичат или да се ограмотяват на безопасна комуникация и с най-презрените четирикраки бездомници, което да обуславя хуманното намаляване на рисковете за инциденти с тях?
  
• Бездомните кучета ли са причина за това, че България освен европейски лидер по заразите с тении е и сред лидерите в заразите с хепатит?
  
• Защо досега не е наказан никой, който е изоставил домашния си любимец или поколението му на улицата?

Ако българското общество и политическата му класа не могат да си отговорят честно на тези въпроси, то тогава неизбежно в публичното пространство ще подскачат само такива като „предпочитате трупове на бездомни кучета или да се съпреживява съдбата на полу-изядени хора” и „бездомните кучета или децата ви са по-мили”? И за да запази човек достойнството си на мислещ хуманен индивид, ще трябва да си отговаря с нещо като „ама то колите по улиците или труповете на сгазените са по-мили и нима статистиките по света не отчитат причиняването на много повече травми при правенето на деца, отколкото от кучешки ухапвания?”

За да не си отговаряме така е задължително да отхвърлим като гражданско общество бърборенето на министри за това, как като нямаме пари, може да си правим сами козунаци и как с козунаците е разумно да евтанизираме и бездомни кучета или с кучетата отношението било прекалено либерално, а иначе всичко си е наред с хората, икономиката ни и кучешките концлагери. Не го ли отхвърлим и не пощадим ли по- безпомощните от нас същества (приемайки, че човек, а не животните са виновни за възникващи инциденти), кучешките месомелачки ще ни избавят с промишлените си жертвоприношения по същия начин, както финансовата стабилност, ниските данъци и предсказуемата икономика ни спасяват от мизерията с небивало бурно и хуманно обществено развитие.

Алтернативата на гражданското общество винаги е била проста – лумпенското общество и псевдополитиците, които лъжат лумпените, че ще ги отърват от собствените им недъзи (сиреч и от ненаказуемото пускане на кучета по улиците и инцидентите). Тогава чудно ли ще е, че ако ще търсим клипове за издевателства над кучета в Интернет, след онези от Китай и Виетнам ще попадаме на временните, но построени завинаги общински месомелачки в България? И ще цъкаме за утешение с език, че икономиките на Китай и Виетнам, макар комунистически се развиват бурно, а за нашата това предстои да се случи.