Преди големия сняг, в разгара на работната седмица по средата на кръстовището пред Халите в София цял ден се въргаляше откъсната глава на куче.

Явно животното е било доста голям вълчак. Знам, че главата беше откъсната, а не отрязана, тъй като от врата стърчеше безразборна кървава маса от меса, кости и артерии.

Не намерих сили да снимам. Явно никой не е, защото случката не мина през интернет.

София - европейска столица на културата? Разбира се, работата не е само в софиянци. През цялата страна мина "модата" на рязане на крака на кучета. Още тогава грамотното малцинство от населението отсече: който може това да прави с животни, той е на една крачка да упражни насилие и върху хора.

А седмици по-късно всички се учудиха - ама откъде дойде това насилие в Студентски град? Как така хората започнаха да си пращат съобщения, като си взривяват и палят колите?

Как ли? Ето как. Мнозинството от българите, независимо от възраст, пол и занятие, одобрява шамаросването на деца. Представяте ли си? Хващаш най-доверчивите същества в природата - децата и кучетата и докато те гледат предано в очите, ги започваш. Удряш шамари, режеш крака, късаш глави...

Well afore everyone be aware of that generic levitra for sale found with ease in the Internet. In special on our website it is full of it. But you forget and constantly you ask.

Шамаросването по лицето е най-унизителното нещо, което може да се направи спрямо човека. Лицето - това е човекът. Удряйки там, унищожаваш човешкото същество. Не е случайно, че навремето така са се предизвиквалина дуел - с шамаросване. Защото по-гадно нещо не съществува.

А после - защо българите били унизени, коленичили, страхливи и непостигащи нищо... Не постигат нищо, защото не могат да се изправят. А не могат да се изправят, защото от малки са унищожени. С шамари през лицето.

По дяволите, аз дворното си куче го плясвам по задника с вестник, когато не слуша; а тия си бият децата... И си мислят, идиотите, че така налагат някакви правила.

А е точно обратното. Насилието става правило тогава, когато никой не играе по правилата. Когато няма правила, насилието остава единствен регулатор на обществените отношения. И поражда само едно - още насилие и още по-малко правила. Така беше през 90-те години. Така пак става днес.

В мрачното съзнание на неграмотното мнозинство мъждука извинителен надпис: "Ама, чакай сега. Кучетата и децата от дума не разбират. Затова - сила." Веднъж тръгнало обаче, насилието няма спирачки. Зверстващият с кучета и деца започва да зверства и с природата. Нали и тя от дума не разбира?

Затова шамаросващите децата си не бива да се учудват на мощното усилие, което тече в момента, изтреблението на природата да стане държавна политика. Сечта е особено на мода. И не иде реч само за скандалите от последните седмици. Покрай наводненията стотици насилници точат резачките и чакат държавни пари (вашите пари), за да "почистват" - т.е. дерат - поречията на реките.

С пълна сила се подновиха и нощните курсове на тирове, натоварени с дърва. Защо ли? Защото поредица от висши държавни функционери се скъсаха да обясняват как горите в България били прекалено много. И че изобщо горите били само "матриал". За всеки случай и по навик бракониерите карат нощем, за да не ги гледат, но резачките им са отприщени именно от тези откровения на нашите държавници.

Силата е в тях, а правото отново е в силата. Затова наскоро, когато забавих колата да ги снимам, след това натисках газта да им бягам по завоите между Елена и Търново. Погнаха ме с резачките да ми режат главата. Като на куче.

Всички видове насилие са свързани помежду си, защото в крайна сметка са едно. Не може да си биете децата и едновременно с това да искате например избори без насилие. Не може да аплодирате изсичането на горите и да искате да не ви палят колите. Не може да гледате равнодушно одирането на реки и по същото време да искате да не ви правят на маймуни озлобени чиновници.

Не може да не ви пука, че в центъра на София лежи откъсната кучешка глава, а след това да се впечатлявате, че някой иска да отреже вашата.

"Благотворителността започва вкъщи", казват англичаните. Цивилизацията - също. Цивилизацията - това е тогава, когато слабите са защитени от силните. Когато има правила и силата не е единственото правило.

Искате цивилизован начин на живот? Престанете да млатите децата си. Ако пък онова, което става около вас ви устройва - продължавайте да си ги млатите. Само после да не се оплаквате, че някой се е отнесъл с вас, както вие - с тях...

Източник: www.24chasa.bg