Първото бездомно животно е било натирено домашно. Така в едно изречение може да се обобщи един проблем, който съществува в страната ни повече от 130 години. Според историческите източници, още след освобождението в София е имало десетки улични кучета. Същото е било положението и в много други градове на Балканите. И докато по това време в Цариград са обсъждали възможността за кастрирането на скитащите кучета, в София губернаторът Тодор Бурмов издава приказ за изтребление на кучетата, които нямат собственици. Тази политика остава официална до края на 2006 г., когато масовото унищожаване на безстопанствените кучета в София е преустановено. 

 
Защо унищожаването на бездомните животни не дава резултат?
Броят на уличните животни зависи от хранителните ресурси и свободното пространство, което е подходящо за обитаване. Дори и да бъде унищожена голяма част от популацията от улични животни, тя бързо ще се възстанови до размера, който може да съществува при наличната храна и свободни територии. Животът на едно улично куче или котка така или иначе е сравнително кратък - рядко повече от 4-5 години, като повечето животни не доживяват и годинка. От друга страна - физическото унищожаване на животните не касае причините за появата на бездомните животни - висок брой изоставени животни, лошо сметосъбиране, изоставени и запустели площи, които са удобни за убежище.
 
 
Какво е решението?
При наличието на вече съществуваща популация от безстопанствени животни, решението включва няколко прости стъпки:
  • Масова кастрация на наличните улични животни - до достигане на 75-80% кастрирани животни в рамките на колкото се може по-кратък период;
  • Контрол върху развъждането, търговията и отглеждането на домашни кучета и котки. Той трябва да включва забрана за развъждане и търговия извън официалните киноложки и фелиноложки клубове, идентифиране и регистриране на всички домашни животни, събиране на съответните такси от собствениците им и стимулиране на кастрацията на домашни кучета и котки;
  • Подобряване на градската среда - сметосъбиране само на определените за целта места и редовно сметоизвозване, облагородяване на запустелите пространства; 
  • Стимулиране на осиновяването на бездомни животни.
Приютите решение ли са?
При положение, че описаните по-горе мерки не се изпълняват, ефективността на приютите е същата като тази при масовото избиване - те помагат за отстраняването на животните от улицата, но не и за ликвидиране на причините за тяхната поява.
 
Какъв е смисълът от масовата кастрация на уличните кучета и връщането им обратно там, където са живели преди?
Кучетата и котките са изключетелно адаптивни - приспособяват се бързо към средата, в която живеят. Когато попаднат на улицата, те бързо намират своето място, което ревниво пазят от други животни. Ако им е отнета възможността да водят полов живот и да се размножават, те няма да допускат нови животни на своя територия, а от друга страна няма да увеличават и броя си. При кастрационните програми животните се ваксинират срещу бяс, като след връщането си обратно по своите местообитания те играят ролята и на щит срещу разпространението на една от най-опасните болести. Световната здравна организация и Европейският парламент препоръчват именно този метод като единствено ефективен при решаване на проблема. 
 
Кастрацията намалява ли агресията на кучетата?
Двете основни причини за агресивно поведение на бездомните кучета са при борба между мъжки за разгонена женска и когато женска пази малките си. При кастрацията тези причини отпадат по естествен път.
 
Защо посоченото решение не се прилага навсякъде?
Решенията за това как трябва да се реши проблемът с бездомните животни в повечето случаи се взимат от политици, а не от експерти. Мотивите на политиците са доста по-различни от тези на експертите: малко са онези политици, които биха искали да си развалят отношенията с част от своите избиратели като наложат строг контрол за развъждане, търговия и отглеждане на кучета и котки и строги глоби за нарушителите. Още по-малко са тези, които биха заложили на решение, чиито резултат би бил видим след 2-3 години, а не веднага. Кампаниите за физическо унищожаване на скитащите животни дават привидно добър резултат, с който кметът може да се похвали преди избори, но само за известно време - мястото на унищожените животни бързо се заема от нови изоставени домашни или придошли от съседни райони, където условията за тяхното съществуване не са били толкова благоприятни.