Печат
Новини
Анализи и мнения
Посещения: 7187

 

Почти всеки ден го виждаме. Дори без да сме от „Приятели на животните", нито от която и да било друга подобна организация. Нечовешко, отвратително и гнусно. Издевателство над всякакви животинки, малки и големи. Общественият потрес трае от ден до пладне, всеки заклеймява, произнася клетви в интернет и всичко продължава по старому. До следващия грозен пример, до поредната грозна новина със снимки „Вижте тук! Изключителни кадри!" 

Аз имам обяснение за себе си. И съвсем нехристиянско и непреди-великденско смятам да го споделя с вас. Напук на светлите идеи на алтруизма, че човек се ражда априори добър и после останалите и обстановката го превръщат в гад, аз вярвам, че в генома на хората съществува един мъничък, но ужасен и разрушителенсектор, наречен „зло". То е незаобиколимо, непоколебимо, когато иска, и от най-страшните му прояви под всякаква форма страдат огромни маси народ. Когато искаме и се стараем да живее нормално, злото си спи под камък. Може да се появи в изключителни случаи, когато трябва да се защитим от - смъртна опасност или поради други причини. Но когато някой расте без елементарен пример за морал и човещина, то избуява и унищожава вътрешно (и външно, разбира се) цели поколения. Аз продължавам да твърдя, че жестоките изродчета, които убиват старци за 10 лева и изтезават котета и кучета за собствена наслада, съвсем не са се родили такива. Имали са от кого да гледат и си съставят мнение за безнаказаност, каквото и да се случи, никой не може да ме убеди в противното. А онази крилата мисъл на Шекспир „И у най-големия звяр има капка милост. У мен няма, значи не съм звяр" е валидна точно заради това - звярът не се научава на жестокост. Той убива, за да яде. Инстинкт за оцеляване.

Съвременните персонажи от грозните новини за неоправдан садизъм и зверство към животни отглеждат и развиват нечовешките си страсти съвсем целенасочено и пред погледа на обществото. Вторачило се в пъпа си и скимтящо от „няма пари" и „в криза на прехода сме". Изобщо не искам да звучи като оправдание, но ние не сме измислили злото. Мутрите от средата на 90-те не са патентовали свирепите боеве с кучета. Такива има и до днес по цял свят. Най-вече в Азия. Също и с петли. Не зная защо, не ме питайте, някаква извратена традиция им е. Чували ли сте термина „азиатско мъчение"? Неслучайно е измислен. Но нечовешката злост изобщо не е приоритет само на този континент, далеч не. Нали за тук и сега си говорихме. За наши сънародници, в наши дни.

Сега ще ви разкажа една истинска история. Далеч не съм убеден, че трябва. Предполагам, че след нея няма да ме харесвате хич. Или поне не чак толкова. Все още деца, на около 13-14 години, в нашата махала организирахме... лов на котки. С валериан, метална каса за бутилки от олио и пръчка. Знаете, котката се омайва от валериана, дърпа се канапът на клечката и касата пада върху нея. Защо, по дяволите, ни е било нужно да ловим котки ли? Убивахме ги. Убивахме ги. Някои от тях след бой или мъчения. Отвратителни, ужасни и гнусни мъчения. (Отвратихте ли се? Спрете да четете!) Това никога не ни е пречело да сме съвестни, свестни и добри ученици, добри пионерчета и изпълнителни членове на комсомола. Последното изречение добавям, за да си спомните, че е нямало причини да сме такива боклуци. Нито имаше от кого да гледаме такава гадост, нито обществените условия са били предпоставка за това. Нечовешки садизъм, заложен у всеки от нас, върнете се в началото на тези писания. Докато веднъж един човек от махалата не слезе в общото мазе и не видя какво правим с една котка в каца за зеле, пълна с вода и добавен карбид. Уплаши ни до смърт, че след малко ще се обади в милицията и всички ще ни вкарат в затвор за малолетни. А бащите и майките ни - в затвор за възрастни. Да не излъжа, но доколкото помня, веднага след това ловното ни хоби рязко изчезна. Чудовищата у нас заспаха и уверявам ви, до ден-днешен не са посмели да се покажат. И почти всички от въпросната детска група за бургаско „сафари" в момента гледат някаква животинка. Страшилището на котките от махалата вече 15 години живее с... котка. Няколко години преди нея имаше друга. На вилата - огромно куче, което много, много обича. Аз си мисля, че онзи човек изигра фатално важна роля в нашия живот. Спря и унищожи зверското у нас. Защото по онова време на някого му пукаше какви хора ще израснат в България. А сега, както по всичко личи, такива като него са все по-голяма рядкост. А подобните новини като че ли се показват само и единствено за повече публика. Казвал съм ви -„за няколко клика повече".

Зверове сме. В зверско време.